Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
Трябва да призная, че тази сутрин Гордън Браун беше много добър в предаването — успя да говори гладко за европейската валута, без да каже нищо, като през цялото време разговарящо спокойно и уверено с Джон Хъмфрис, който крещеше на фона на гласа му: „Да или не? Да или не?“ Е… можеше да бъде и по-лошо.
Интересно дали европейската валута е същата като самостоятелната. В някои отношения съм за нея, тъй като вероятно ще имаме други монети, което ще е много европейско и шикарно. Освен това ще могат да премахнат кафявите, които са ужасно тежки, а също и петачетата и двайсетачетата, които са прекалено дребни и незначителни, за да доставят някакво удоволствие. Хм. Все пак смятам, че трябва да задържим монетите от една лира, които са фантастични, приличат на суверени и изведнъж можеш да откриеш в портмонето си 8 лири, когато смяташ, че вече си се опоскал до дъното. Но тогава ще трябва да подменят всички монетни автомати и… Аааааах! Звънецът. Може би Марк идва да ми каже довиждане.
Проклетият Гари. Едва успях да изтръгна от него, че вътрешното разширение ще ми излезе „само“ 7000 лири.
— Че откъде ще взема 7000 лири?
— Можеш да направиш втора ипотека — посъветва ме той. — Ще ти струва само допълнителна стотачка месечно.
За щастие дори той осъзна, че закъснявам за работа, тъй че успях да го изрина от къщата. 7000 лири. Нямам думи.
7 ч. вечерта. Обратно вкъщи. Положително не е нормално да се отнасям към телефонния секретар като към едновремешна жива половинка: бързам да се прибера при него след работа и да видя в какво настроение е, дали дяволито ще потвърди, че съм обичан и приемлив член на обществото, или ще бъде празен и мълчалив като сега например. Не само че четирийсет и втори пореден ден нямам съобщение от Марк, липсват съобщения от когото и да било. Може би трябва да почета от „Изкуството да бъдеш бог“.
7,06 ч. вечерта. Да, разбирате ли, любовта не е нещо, което ви се случва, а нещо, което правите. Тъй че какво не направих аз?
7,08 ч. вечерта. Аз съм уверена, интелигентна, отзивчива, стабилна жена. Чувството за същността ми не произтича от другите, а от… от… самата мен? Не може да бъде.
7,09 ч. вечерта. Както и да е. Добре е, че не мисля непрекъснато и само за Марк Дарси. Започвам да се оттеглям.
7,15 ч. вечерта. Божке, телефонът! Може да е Марк!
— Бриджет, колко си отслабнала! — Том. — Как я караш, дечко?
— Ужасно — обявих аз, извадих противоникотиновата дъвка от устата си и започнах да я оформям като пластелин. — Хайде, хайде, Бриджилийн! Мъже! По десет за пени. Как е новата ти интервюираща кариера?
— Ами обадих се на агента на Колин Фърт и му оставих съобщение. Реших, че щом „Футболна треска“ скоро излиза по екраните, вероятно имат нужда от реклама.
— И?
— Обадиха ми се да кажат, че е зает.
— Ха! Аз всъщност ти се обаждам тъкмо затова. Джером каза, че познава…
— Том — застрашително произнесох аз, — това случайно да не е Споменавит?
— Не, не… Няма да се захващам пак с него — излъга прозрачно той. — Както и да е, Джером твърди, че познава човек, работил с Колин Фърт в последния му филм, и пита искаш ли да ходатайства за теб.
— Да! — възторжено извиках аз. Разбирам, че това е само претекст за Том да се среща с Джером Претенцията, но пък всички добри дела са смесица от алтруизъм и личен интерес, а, току-виж, и Колин Фърт се съгласил.
Ура! Идеалната работа за мен! Ще пътувам по света и ще интервюирам знаменитости. А с допълнителните пари ще успея да получа втора ипотека за кабинета и терасата на покрива, ще зарежа омразната „Пробуди се, Британийо“ и ще работя вкъщи. Ще звънна на Гари. Не може да очаквате нещо да се промени, ако не се промените вие. Вземам нещата в свои ръце!
Така, няма да лежа в кревата и да пъшкам. Ще стана да свърша нещо полезно. Като… Ъм. Да изпуша една цигарка? О, Боже. Не мога да понеса мисълта, че Марк се обажда на Ребека и обсъжда с нея деня си до най-малките подробности, както правеше с мен. Не бива, не бива да се поддавам на отрицателни мисли. Може пък да не ходи с Ребека и да се върне при мен! Видяхте ли? Ура!
12 март, сряда
59 кг, алкохолни единици 4 (но вече съм истинска журналистка, тъй че мога да се напивам), цигари 5, калории 1845 (д.), светлини в края на тунела 1 (и то мн. слабичка).
4 ч. следобед. Том току-що ми се обади в службата.
— Пече се!
— Кое?
— Работата с Колин Фърт!
Подрипнах на стола разтреперана.
— Да! Приятелят на Джером се е обадил на Колин Фърт, той бил много любезен и казал, че ако успееш да го публикуваш в „Индепендънт“, е съгласен. А аз отивам на вечеря с Джером Претенцията!
— Том, ти си светец, Бог и архангел. И какво трябва да правя?