Бриджет Джоунс: на ръба на разума

— Да не си забравил нещо? — нервно попитах аз.

— Не — отговори той и продължи да си свива цигарата. Хвърлих поглед към вратата, като се чудех дали не трябва да хукна нататък. — Къде ти е отходният водопровод?

— Гариииииииии! — искаше ми се да кресна аз. — Махай се. Просто се махай. Утре вечер имам среща с Марк и трябва да направя нещо с бретона си, плюс малко гимнастика на пода.

Сложи цигарата в уста и се изправи.

— Да погледнем в банята.

— Нееее! — изревах аз, като се сетих, че там има отворена туба с препарат за изрусяване и копие на „Какво искат мъжете“ до умивалника.

— Слушай, не можеш ли да дойдеш друг…?

Но той вече се разпореждаше като у дома си, отвори вратата, надникна надолу по стълбите и се запъти към спалнята.

— Имаш ли прозорец към задния двор?

— Да.

— Да го видим.

Застанах неспокойно на прага на спалнята, докато той отваряше прозореца и гледаше вън. Май наистина изглеждаше позаинтересуван от тръбите, отколкото от мисълта да ме напада.

— Така си и знаех! — възкликна триумфално. — Имаш място за вътрешно разширение.

— Опасявам се, че трябва да си тръгваш — заявих аз, като се взех в ръце, изправих се в цял ръст и отстъпих обратно в хола. — Трябва да излизам.

Но той вече бе минал покрай мен и тръгваше пак към стълбите.

— Да, имаш място за вътрешно разширение. Но те предупреждавам, че ще трябва да преместим отходната тръба.

— Гари…

— Можеш да имаш втора стая с малка тераса на покрива. Много сладко ще стане.

Тераса на покрива? Втора стая? Бих могла да си я направя кабинет и да започна нова кариера.

— Колко ще ми излезе?

— Ооох! — Започна тъжно да клати глава. — Виж какво ще ти кажа, дай да слезем до кръчмата да пийнем по едно.

— Не мога — твърдо заявих аз. — Излизам.

— Добре. Е, ще си помисля и ще ти звънна.

— Чудесно!

Взе якето си, тютюна и такъмите за свиване на цигари, отвори си чантата и остави почтително на кухненската маса едно списание.

Когато стигна до вратата, се обърна и заговорнически ме погледна.

— Страница седемдесет и първа — рече. — Чао.

Взех списанието с мисълта, че ще се окаже „Архитектурен магазин“ и открих, че се взирам в „Истинският рибар“ с мъж, хванал гигантска лигава сива риба на корицата. Прелистих огромния брой страници, съдържащи много снимки на мъже, хванали гигантски, лигави сиви риби. Стигнах до седемдесет и първа и там, срещу статия върху „Хищническите съблазни пред пъстървата“, надянал шапка-идиотка, набедена със значки, и горда, сияеща усмивка, се пъчеше Гари с гигантска лигава сива риба в ръце.