Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Виж какво, драги, майка ти е съвсем права, вече никой от нас не бива да обикаля сам наоколо и изобщо не става дума за това, дали си дете…
— Я внимавай къде бодеш тази топлийка!
Един юноша с бледо, заострено лице и светлоруса коса се появи иззад закачалката, облечен в хубави тъмнозелени одежди, на които проблясваха топлийки около подгъва и по краищата на ръкавите. Той отиде до огледалото и се огледа; след малко забеляза над рамото си отраженията на Хари, Рон и Хърмаяни. Светлосивите му очи се присвиха.
— Ако се чудиш на какво замириса, майко, току-що влезе един мътнород — каза Драко Малфой.
— Не смятам, че има нужда от такъв език! — каза мадам Молкин, изтичвайки иззад закачалката с дрехи, понесла метър и магическа пръчка. — Нито пък искам да се вадят пръчки в магазина ми! — добави тя бързо, когато беглият й поглед към вратата срещна Хари и Рон, застанали с извадени и насочени към Малфой пръчки. Хърмаяни, която стоеше малко зад тях, прошепна:
— Не, недейте, честно ви казвам, не си струва.
— Да бе, сякаш бихте посмели да правите магии извън училище — усмихна се презрително Малфой. — Кой ти насини окото, Грейнджър? Искам да му изпратя цветя.
— Достатъчно! — каза остро мадам Молкин, оглеждайки се през рамо за подкрепа. — Мадам, моля Ви!
Нарциса Малфой бавно излезе иззад закачалката с дрехи.
— Свалете ги — каза тя студено на Хари и Рон. — Ако нападнете сина ми отново, ще се постарая това да бъде последното нещо, което сте направили.
— Нима? — каза Хари, пристъпвайки крачка напред, взирайки се в подчертано надменното й лице, което, поради своята бледност, напомняше това на сестра й. Сега той беше висок колкото нея. — Ще викнеш няколко смъртожадни да ни видят сметката, нали?
Мадам Молкин изписка и се хвана за сърцето.
— Наистина… не бива да обвинявате… да говорите опасни неща… свалете пръчките, моля!
Но Хари не свали пръчката си. Нарциса Малфой се усмихна наприятно.
— Виждам, че това, дето си любимец на Дъмбълдор, ти е дало лъжливо чувство за сигурност, Хари Потър. Но Дъмбълдор няма да е винаги наблизо, за да те закриля.
Хари огледа подигравателно магазина.
— Олеле… виж това… сега го няма! Защо не опиташ тогава? Може би ще ви намерят двойна килия в Азкабан заедно с пандизчията ти съпруг!
Малфой направи гневно движение към Хари, но се спъна в дългата си мантия. Рон се изсмя високо.
— Да не си посмял да говориш на майка ми така, Потър! — озъби се Малфой.
— Няма нищо, Драко — каза Нарциса, задържайки го за рамото с тънките си бели пръсти. — Очаквам Потър да се събере със скъпия Сириус, преди аз да се събера с Луциус.
Хари вдигна пръчката си по-високо.
— Хари, не! — простена Хърмаяни, сграбчвайки ръката му в опит да я свали надолу. — Помисли… Не трябва… Ще си навлечеш такива неприятности…
Мадам Молкин се поколеба за миг, а после като че ли реши да се държи така, сякаш нищо не се е случило с надеждата, че няма и да се случи. Тя се наведе към Малфой, който още гледаше свирепо Хари.
— Мисля, че левият ръкав би могъл да се вдигне още мъничко, скъпи, нека само да…
— Ох! — измуча Малфой и плесна ръката й настрани. — Гледай къде забождаш тези топлийки, жено! Майко, не мисля, че вече ги искам.
Той дръпна одеждите през главата си и ги хвърли на пода в краката на мадам Молкин.
— Прав си, Драко — каза Нарциса, гледайки презрително Хърмаяни, — вече зная що за измет пазарува тук. — По-добре да идем в магазина на Туилфит и Татинг.
И след тези думи двамата напуснаха магазина, като Малфой се постара да блъсне с всичка сила Рон на излизане.
— Е, така значи? — каза мадам Молкин, грабна захвърлените одежди и прекара върха на пръчката си по тях като прахосмукачка, за да отстрани праха.
Тя беше объркана през цялото време, докато гласеше новите одежди на Рон и Хари, опита се да продаде на Хърмаяни одежди за магьосник вместо за магьосница и когато най-накрая ги изпрати с поклон от магазина си личеше, че е радостна да им види гърба.
— ’Сичко ли ’зехте? — попита Хагрид весело, когато се появиха при него.
— Почти — каза Хари. — Видя ли Малфой?
— Аха — каза безучастно Хагрид. — Ама те не биха… посмели да правят бели насред „Диагон-али“, Хари. Не ги мисли.
Хари, Рон и Хърмаяни се спогледаха, но преди да успеят да отворят очите на Хагрид за успокоителната му представа, се появиха г-н и г-жа Уизли с Джини. Всички стискаха здраво тежки пакети с книги.
— Добре ли сте всички? — попита г-жа Уизли. — Взехте ли си одеждите? Добре тогава, можем да се отбием в аптеката и в „Айлопс“ на път за Фред и Джордж… дръжте се заедно…
Нито Хари, нито Рон купиха някакви съставки от аптеката, защото повече нямаше да учат отвари, но и двамата купиха големи кутии със совешки лакомства за Хедуиг и Пигуиджън от Търговския център за сови „Айлопс“. После, докато г-жа Уизли час по час проверяваше часовника си, продължиха нататък по улицата да търсят „Магийки шегобийки от Уизли“, шегобийницата на Фред и Джордж.