Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
Смехът я превзе отново, докато я остави почти без дъх. Най-сетне се подпря изтощена на Фалон.
Когато осъзна какво прави, младата жена си даде сметка, че я бе приютил в обятията си. Изведнъж разбра още много неща — че страхът й бе изчезнал временно, че поведението й може би му бе досадило за момент, но тялото му не го показваше. Играеше си с косите й. Чуваше силните удари на сърцето му. И нямаше желание да се отделя от обятията му.
— Трябва ли да смятам, че не си била в опасност?
Шанел го погледна внимателно. Определено не беше недоволен, а само любопитен.
— Нямаше никаква опасност.
— Това нещо не е ли легло?
Не можеше да не се усмихне.
— Легло е, но не е живо. То просто променя формата и размерите си според формата и броя на хората, които го използват. Много е удобно за малка стая.
— Само дето тази стая не е малка.
— Така е.
Можеше да добави, че нейният домашен любимец, Фембеърът, обичаше понякога да спи при нея и бе принудена да използва това легло, тъй като в противен случай за нея нямаше да има място. Но предпочиташе Фалон да остане с впечатлението, че използваше стаята само временно.
— Фалон…
— Полудявам, като те гледам в моите цветове.
Шанел хлъцна и опита да се отдръпне.
— Никога повече няма да сложа бяло.
— Съмнявам се, че това би променило нещо.
Сега вече разбираше причината за бясното тупкане на сърцето му. И не бе стигнала доникъде с опитите да се измъкне от ръцете му. Всъщност сега те даже я притискаха по-силно и преди да разбере какво става, устните им се бяха слели. Кръвта й завря и не след дълго тя вече отвръщаше на целувките му, без да се интересува от онова, което щеше да последва, без да се интересува от каквото и да било друго, освен от сладкото желание, което те възпламеняваха с такава лекота у нея.
Издърпването на стегнатите възли на шаловете надолу по раменете означаваше, че цялото чаури щеше да се свлече до кръста й. Докато младата жена го осъзна, то вече бе сторено. Ръцете от двете страни на тялото й я повдигнаха и миг по-късно тя се озова коленичила, възседнала Фалон през хълбоците. Устните му се озоваха върху едната й гърда и се затвориха около втвърденото зърно. Силите я напуснаха така внезапно, че трябваше да се вкопчи в него. И тогава той засмука… прекалено ентусиазирано.
— Фа… лон!
Опъването секна мигновено. Устата му се отдели от нея и вместо това младият мъж притисна лице между гърдите й.
— Ще контролирам положението, жено, кълна се, че ще го контролирам.
Шанел се ужаси, тъй като си даде сметка, че той се бореше за този контрол. Нищо чудно да го бе изгубил, тъй като резултатът беше същият. Сладкото удоволствие, което бе изпитвала до този момент, отстъпи място на парализиращ страх, който премина в паника. Опита да го отблъсне, но сега дланите му бяха обхванали хълбоците й и я приковаваха към гърдите му. Единственото, което успя да направи, бе да отдели раменете си от него.
— Фалон, пусни ме… моля ти се.
— Не.
В този отговор нямаше място за спор. Неотстъпчивостта му я вбеси.
— Не можеш да продължаваш да правиш това! Аз имам права…
— Както и аз. Чии права според теб имат предимство?
Младата жена присви очи.
— Какво означава това? Че правото е на страната на по-силния?
Ван’иър поклати глава и се усмихна.
— Ти ми даде правото да се свържа с теб, жено, а аз все още не съм го направил както трябва. Струва ми се, че го нарече… разговор.
Тя се изчерви при спомена за дързостта си.
— Каквото и да мислиш, че съм ти дала, Фалон, аз си го вземам обратно. Допуснах грешка, но вече си платих за нея. Не може и дума да става да плащам два пъти. А сега ме пусни, преди да съм се разкрещяла.
— Викай тогава. Аз ще те накарам да замълчиш просто като те целуна.
Искаше й се да крещи, но от гняв. Но дори това можеше да доведе някой от слугите… а после — и баща й. Можеше само да предполага докъде щеше да се стигне. Какво тогава й оставаше?
Той бе споменал нещо за целувки. Сега забеляза, че се взира напрегнато в устните й и се сопна:
— Да не си посмял!
Фалон въздъхна и я придърпа по-близко до себе си.
— Човек греши, когато остави една жена да спори, при положение че няма шансове да победи…
— Имаш ли нужда от помощ, Шани?
И двамата се обърнаха. Беше Корт. Шанел изпита безкрайно облекчение. Младият мъж настръхна и тялото му стана твърдо като стомана.
— Да!
— Не, няма — изръмжа Фалон и се обърна към нея. — Кажи му да излезе.
— Не.
— Тогава аз ще трябва да го сторя.
— Опитай.
Бе истински щастлива, че й се отдаде възможността да му го каже, но той очевидно не споделяше чувствата й.
— Твърдоглавието ти става досадно, жено. Ако беше моя, нямаше да го допусна.