Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— И нямам намерение да свиквам. Ако бях разбрала, че е воин, още в началото, сега нямаше да водим този разговор. Никога нямаше да отида с него.
— Не се самозалъгвай, Шани. Когато човек си изгуби ума по някого, вече не може да стори нищо. Говоря ти от собствен опит. Нямаше да устоиш на изкушението. Така че пак щяхме да водим точно този разговор, тъй като и мъжът си е изгубил ума и очевидно смята да направи нещо.
— Не може да направи кой знае какво, ако мене ме няма тук — заяви троснато Шанел.
Майка й въздъхна.
— Нека ти разкажа за два от най-големите проблеми, с които съм се сблъсквала в живота си. Баща ти направи така, че да забременея. Спомни си, че там, откъдето идвам, жените не изпадат в такова състояние. Само мисълта ме ужасяваше. Не желаех в никакъв случай да преживея нещо така варварско като раждането. Дори не исках да прочета медицинското заключение на медитеха. Марта обаче не ми позволи да се държа като страхливка. Тя го прочете и естествено побърза да ме уведоми за съдържанието му, в това число и за факта, че бебето ще бъде момче.
Шанел въздъхна.
— Но, майко…
— Знам, знам, но все пак ме остави да довърша. Реших да бъда смела и да износя и родя сина на Чалън. Все пак го обичах, а той държеше раждането да стане по старомодния начин. Колкото повече наближаваше времето обаче, толкова повече се страхувах, макар да знаех, че бе достатъчно да вляза в някой медитех, за да не усетя никаква болка. Не бях пресметнала обаче простия факт, че никой медитех не е толкова широк, че да побере такъв голям корем, тъй като човек не пълнее от консумацията на кистранска храна, а това бе стандартен кистрански медитех. И така, в последната минута открих, че ще раждам наистина по старомодния начин без никакво обезболяващо, дори без помощта на някой от Шака’анските лечители, тъй като вече бях трансферирана на Роувъра. Представи си какъв шок бе за мен това.
— Защо не си ми го казвала досега?
— Просто никога не съм искала да говоря за страхове пред теб, за да не ти ги насаждам. Чакай, още не съм стигнала и до половината. Баща ти получи нервна криза. Не беше очаквал, че ще трябва да акушира той самият, но на кораба бяха само те с Корт и Марта. Марта няма ръце, а по онова време Чалън все още не позволяваше ръцете на Корт да се доближават до мен. Преди брат ти да се появи, сигурно се бях заклела във всяко божество, че ще убия баща ти, задето ме накара да преживея всичко това. Той обаче прие благосклонно заплахите ми. Заяви, че реакцията ми била напълно нормална. После Марта предложи услугите си, като освен обичайните брътвежи започна да дава инструкции по учебник от рода на: „Ако се понапънеш малко, вместо да заплашваш този голям мъж, че ще го кастрираш, може и да свършим с тази работа“; или пък: „Според мен можем да кажем със сигурност, че белите ти дробове са в отлично състояние, момичето ми.“
— Не е било много мило от нейна страна.
— Всъщност се опитваше да ме вбеси, за да отвлече съзнанието ми от болката, но тогава не оцених жеста й. Тя обаче запази гвоздея на програмата за края, когато Чалън вдигна пищящия си син, а аз лежах полумъртва, поне така се чувствах. „Запазете поздравленията си за по-късно, милички. Свършили сте само половината работа.“ „Има предвид плацентата“ — опита да ме успокои Чалън, но Марта побърза да уточни с възможно най-спокоен глас: „Не, имам предвид, че вашият син си има близначка, която не след дълго ще поиска да го последва навън.“
— Искаш да кажеш, че не си знаела?
— По дяволите, не, не знаех. А тя е знаела през цялото време, но нито веднъж не спомена, че нося две, а не едно дете. След това призна защо си е мълчала през всичките девет месеца. Решила, че няма да мога да го понеса и може би е имала право. Беше ми достатъчно трудно да свикна с мисълта, че нося и ще родя едно бебе. Напълно вероятно е в крайна сметка да бях решила все пак да не опитвам, ако още в началото знаех, че ще са две. Наистина нямам представа как щях да постъпя.
— Имай по-голямо доверие в себе си, майко.
— Просто съм искрена, Шани. Ти си отраснала с мисълта, че един ден ще раждаш бебета, може би дори очакваш с нетърпение този момент. За теб това не е кой знае какво. Аз обаче бях възпитана да не го очаквам. Ето го и втория голям проблем, за който споменах. И така, родих ви двамата с брат ти. Не ме питай как оцелях, но както виждаш, жива съм. И ви обикнах безумно. Нищо обаче не можеше да ме накара да преживея отново този кошмар. Взех решението, без да кажа на баща ви. Медитехът щеше да се погрижи никога повече да нямам деца. Отидох в този на Роувъра, Медикъл. Дори набрах нужната информация, за да разбере какво искам от него. А Марта не обелваше дума. Тогава си помислих колко обичам Чалън и че той вероятно никога нямаше да ми прости. Разплаках се. После се сетих за вас двамата с Далден и колко безценни сте за мен. Тук вече започна истински рев. Седях на пода, съдирах се от плач и така открих, че емоциите могат да причиняват наистина физическа болка.