Синеокият варварин

Дъщеря й се облегна на стената на балкона и се загледа към стълбовете от гаалски камък, които осветяваха улиците на града. Не й се говореше за Фалон Ван’иър. Воин. Измамник, ако питаха нея. О, Звезди! Следобед си бе мислила, че не може да има по-лошо от вече случилото се, но последвалите събития показаха колко се е заблуждавала.

Майка й обаче нямаше да се задоволи с мълчание. След разигралата се в трапезарията сцена, Тедра бе разбрала много добре кой е Фалон, така че нямаше нужда да пита.

— Има фигура на воин, така е. Но е с черна коса. Дори Марта помисли, че е посетител, когато й го показах.

— Всеизвестно е, че ба-хар-анците имат черна коса — отбеляза Тедра.

— Но от нас до тази страна се пътува четири месеца, а те не са прекосявали границите ни откакто се помня. Никога досега не съм виждала ба-хар-анец. А и няма как да са разбрали за състезанията, тъй като те нямат вземане-даване нито с нас, нито с Центъра.

— Така е, но тези ба-хар-анци дойдоха тук с брат ти по молба на баща ти. А ето я и лошата новина. Баща ти иска нашите две страни да възстановят мирните си отношения. Това ще даде предимство на този младеж, ако реши да те поиска. А аз не съм сляпа, скъпа. Той светна като гаалски камък, когато разбра коя си.

Шанел изпъшка.

— Ще ме поиска. Но сега аз имам още по-основателна причина да не го желая. Ще трябва да напусна незабавно планетата.

— Недей да прибързваш. Наистина ба-хар-анците се отличават много от нашите воини. Липсата на самоконтрол на твоя Фалон е една от разликите. Но ако сега ми кажеш, че между вас двамата няма нищо, тогава млъквам.

— Майко, защо вземаш отново неговата страна? — възкликна раздразнено младата жена.

— Защото ти го избра. Защото не искам да направиш грешка заради някакъв временен страх. Защото не само ти закъсня тази вечер и този път не те видях да накуцваш.

Шанел извърна поглед; по-добре щеше да бъде, ако майка й не бе толкова интуитивна.

— Този път той наистина не ми причини болка. Между атаката на моето легло и неговата атака срещу Корт не му остана много време.

— Нищо друго не може да накара един воин да се замисли, така както променящото формата си легло — заяви Тедра, но успя да остане сериозна само две секунди и избухна в смях. — Съжалявам. Просто много ми харесва, когато тези големи мъже се сблъскат с достиженията на техниката. Но на теб вероятно не ти е било смешно.

Младата жена повдигна едната си вежда.

— Шегуваш ли се? Той ме спаси от собственото ми легло, майко.

— О, престани — рече умолително Тедра, като бършеше очи с опакото на дланта си.

— Именно тази проклета развеселеност ме остави беззащитна, или щеше да ме остави, ако Корт не се бе появил точно тогава. Но това не променя факта, че Фалон не напусна стаята ми, като го помолих. Не искаше и да чуе, когато му обясних, че не желая да правя секс. Даже обеща да ме излекува от твърдоглавието, щом стана негова. Стремежът му да се налага е непоносим.

— Разбира се, че е непоносим — отвърна Тедра без капчица съчувствие. — Все пак той е воин и очевидно нашите и техните воини си приличат в това отношение. Ти си свикнала на подобна властност, скъпа. Просто не си свикнала да го приемаш от непознати.