Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Струва ми се, че в крайна сметка ще посетя някой медитех — заяви с гримаса Шанел, когато направи опит да стане.
Ръката на майка й я задържа.
— Седни. Нямах намерение да приключвам с тази тема, но бях на път да се разплача. С теб не трябваше да се случва такова нещо. И може би сгрешихме, като не оставихме баща ти да те види в това състояние. Твоят младеж трябва да бъде наказан за онова, което ти е причинил. И ако не го направи Чалън, ще го направя аз.
Младата жена поклати глава.
— Не искам да бъде наказван за нещо, което не е направил умишлено. Някой и друг урок за добро поведение в спалнята може би няма да му се отрази зле и следващата жена със сигурност ще има полза… Но той…
Тедра повдигна едната си вежда; направи й впечатление с каква неохота дъщеря й изрече последните думи.
— Значи мисълта, че може да бъде с друга жена, ти е неприятна?
— Не, защо да ми е неприятна?
— Защото ти си го избрала, Щани. Защото част от теб вече го чувства като твой.
— Е, тогава тази част просто ще трябва да се присъедини към останалите части, които казват, че вече не се интересувам от него — отвърна сподавено Шанел.
— Напротив, интересуваш се. Просто си разочарована, че не е така съвършен, както ти се иска. Аз пък съм разочарована, че не е воин. Но тези трудности не са непреодолими.
— Майко, ти май не ме чуваш — възкликна раздразнено младата жена.
— Защото те познавам. Защото, макар да се стараех да намаля влиянието на баща ти върху оформянето на представата ти за правенето на секс, ти все пак си възприела точно неговите възгледи. Искаше единствения мъж. Ето защо чака толкова дълго. И изглежда този е верният избор, иначе нямаше да пожелаеш да легнеш с него в мига, в който си го видяла. Ти си тръгнала с намерението да разтвориш сърцето си и да прекараш остатъка от живота си с него.
— Абсолютно правилно, но инстинктите могат да подведат човек, а надеждите и намеренията не винаги са осъществими. Иска ми се да се бе получило, майко. Страшно много ми се иска. Истината обаче е, че този мъж е опасен. Нямаш представа какво е да те държи някой, силен колкото татко, но без неговата нежност; а той дори не си даваше сметка, че ми причинява болка. Ето какво ме плаши най-много. Не желая да преживея отново подобно нещо.
— Но, Шани…
— Погледни ме, майко! Нима ти се струва, че не говоря сериозно? Синините доказват, че казвам истината. И това е само дето ме придърпа, за да ме целуне. Какво ли е положението с останалата част от тялото ми? — Вдигна блузата си… но веднага съжали, че го е направила.
Не беше подготвена за чак толкова драматична картина, а трябваше да очаква, тъй като имаше нежна кожа. Горната част на тялото й бе покрита с всички нюанси на червеното и виолетовото. По-светлите отпечатъци около гърдите и талията вероятно вече не бяха болезнени при докосване, но им трябваше време да избледнеят.
Шанел се изчерви, а майка й пребледня. След това стана като рак от гняв. И единствените й думи бяха:
— Този човек заслужава да умре!
Глава 12
Мина известно време, докато Тедра успя да дойде на себе си. Шанел трябваше да преобърне своите позиции и да й напомни, че винаги е имала проблеми с лесното си посиняване, и да настоява, че всъщност не е пострадала чак толкова.
— Ще го разкъсам парче по парче, но първо ще удовлетворя желанието му и ще му дам да унищожи Марта. Тя трябваше да те трансферира при първите индикации за наличие на болка.
— Не беше само болка — прошепна младата жена.
— А какво беше?
— Не беше само болка. Не можем да виним Марта, че не е успяла да определи какво чувствам, тъй като поне половината от усещанията бяха… приятни.
Наложи се да подчертае на няколко пъти, че пораженията са само временни и ще бъдат напълно заличени с няколкоминутен престой в медитеха. Наложи се да обещае също така, че ще се заеме незабавно с последното.
Когато тръгна, Тедра все още не бе настроена да погледне на Фалон като на бъдещ член на семейството, но и вече не копнееше да го накълца на парченца.
— Струва ми се, че първо трябва да чуя какво има да каже в своя защита самото чудовище.
Шанел се надяваше от цялата си душа, че майка й никога няма да се срещне с Фалон. Не смееше и да мисли какво би станало при един евентуален сблъсък между две толкова избухливи личности. Освен това от тяхната среща не би произлязло нищо, освен още затруднения. Вече бе взела решението си относно Фалон. Не й беше приятно да го признае, но определено бе страхливка, когато станеше дума за болка. И макар, както изглеждаше, Фалон да бе успял да хване здраво юздите на своите емоции непосредствено преди нейното тръгване, тя нямаше намерение да рискува отново.