Синеокият варварин

Марта инжектира цяла доза изненада в гласа си.

— Да не би да искаш да си направим бебе, Брок?

Той пък вкара леко недоволство в своя тон.

— Споделих с теб само едно предложение.

— Да не би думите на Фалон за дете да са ти повлияли, скъпи? — не устоя на изкушението да го подразни Марта.

— Не съм заслужил сарказма ти, жено.

— Знаеш ли, идеята ти не е чак толкова безсмислена. Можем да програмираме този Корт още от началото така, че да бъде уникален и съобразен единствено с Шани. Но ще изглежда съвсем като Корт и това ще подразни огромния й варварин.

— Значи си съгласна?

— Защо не? — отвърна меко Марта, сякаш идеята не я бе поласкала, макар да бе точно обратното.

Брок обаче бе толкова доволен, че опита да направи нещо, което бе научил съвсем скоро. Изпрати й толкова много енергия, че Марта се почувства на върха. Изуми я фактът, че май си бе „изгубила ума“.

— Как, по дяволите, го направи?

Брок се засмя.

Енергията идваше от неговия кораб, но той бе дошъл на нейния, за да я почувства заедно с нея.

— Беше необходимо да се съобразя със способността ти да ми отказваш достъп — отвърна самодоволно той. — Може би сега вече няма да желаеш да го правиш.

Беше прав. Тя никога не бе изпитвала подобно нещо и вече й се искаше да го усети отново. Вбеси се обаче, задето той се бе сетил за нещо, което на нея не й бе минало през ума. Опита да симулира стореното от него но не беше същото. Не можеше да става и дума за сравнение. Брок се засмя отново, разбрал за неуспешния й опит.

— Ако искаш да го изпиташ пак жено, ще се наложи да ме помолиш.