Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Значи ме изритваш от собствената ми стая?
— Удовлетвори желанието ми и тази вечер може да се направя на изгубила предизвикателството.
Чалън се засмя и на тръгване я перна по задника. Щом вратата се затвори зад него, Тедра прегърна дъщеря си, истински щастлива.
— Значи се случи? Открила си мъжа, когото желаеш?
— Майко… не ме… стискай! — изпъшка младата жена.
Тедра я пусна на минутата.
— Какво има? Да не си наранена? — Още по-притеснена и на прага на нов пристъп на гняв попита: — Това по ръцете ти синини ли са?
— Предложих да я заведа направо в някой медитех — обади се Марта, преди Шанел да успее да каже нещо, но тя предпочита да се наслаждава на страданието известно време.
— Какво, по дяволите, се е случило?
Марта превключи на една от най-сухите си интонации.
— Както обясни тя самата, газил я е валяк.
— Шани? Да не би някой да те е бил?
— Не… просто се чувствам така, сякаш ме е бил. — Младата жена въздъхна и поведе майка си към една от пейките без облегалка в средата на стаята. — Наистина помислих, че това е той, майко. Беше великолепен. Щом го зърнах, изгубих ума си. Накара ме да се почувствам толкова… толкова…
— И така, след като нещата са изглеждали добре, кое тогава се обърка?
— Всичко, Той изглеждаше съвършен, макар да бе по-висок, отколкото би ми се искало. Но това нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен начина, по който ме караше да се чувствам. А и той усети същото. Приближи се до мен. И, Звезди, беше готов дори да се бие с Корт заради мен.
— Да се бие с Корт? — повтори невярващо Тедра. — Не говорим за воин, нали?
Младата жена сведе очи.
— Не… но е едър като воин, почти колкото баща ми. И се държи като воин… с една основна разлика. Той е емоционален — ревнив, страстен — дори прекалено страстен и точно тук всичко се обърка. Той не владееше особено страстите си още в самото начало, но когато наближихме сливането… изгуби напълно самоконтрол. Наистина не си даваше сметка, но ръцете му щяха да ме прекършат, а когато ми отне девствеността ме заболя толкова, че изгубих съзнание.
— О, миличката ми. — Преливаща от симпатия, Тедра прегърна много внимателно дъщеря си. — Никога не си била особено издръжлива на болка. Като малка беше достатъчно да се одраскаш или да се удариш съвсем леко, за да се разпищиш.
Шанел я погледна накриво.
— Вече издържам на драскотини и удари, майко. Но това бе неприемлива болка.
— Разкъсването на девствената ципа е наистина болезнено. Знам, че пазеше девствеността си заради баща си — да я дариш на своя другар в живота. Струва ми се обаче, че беше по-добре да посетиш някой медитех…
— Сега вече е безпредметно.
— Наистина. — Тедра въздъхна. — Добре, тогава ще го отбележим като едно от най-болезнените загубвания на девствеността. При положение че след това мъжът се е реабилитирал…
— Нямаше „след това“. Когато дойдох на себе си, единственото ми желание бе да се махна оттам.
— Почакай! — Тедра бе видимо възмутена. — Да не искаш да кажеш, че не си изпитала удоволствие като компенсация за болката? Това е недостойно! Аз…
— Майко…
— … ще разпъна на кръст това копеле, само да го пипна! Той трябваше да настоява…
— Майко! Аз не исках да ме докосва повече.
— Но той трябваше да ти покаже, че не всичко е болка! Кой би го направил по-добре от мъжа, когото си си избрала сама?
— Ти не ме слушаш, майко, С него наистина всичко беше болка… или поне болката бе прекалено силна. Беше доста груб даже преди да изгуби самоконтрол. А той наистина настоя да продължим сливането си. Дори не искаше да ме пусне. Но аз помолих Марта да го накара да промени намеренията си.
— Бас държа, че това изживяване му е допаднало много.
— Естествено, достатъчно, за да го накара да се закълне, че ще разруши Марта при първа възможност.
Тедра се усмихна широко.
— Обзалагам се, че на нея пък това й се е харесало много. — В същия момент аудиовизуалната конзола в будоара на Тедра пропя и тя рече: — Няма да отговоря, Марта. Казах ти, че ще си приказвам с теб по-късно.
— Може да не е тя — вметна младата жена.
— Разбира се, че е тя. Бясна е, че не може да прави каквото си иска на тази планета, както правеше на Кистран… и както продължава да прави на Роувъра, като се включва във всяка аудиоконзола и компютър, когато й скимне. Ако не бях изключила главния й център, сега щеше да ни крещи, вместо да иска разрешение да говори.
Доказателство бе спирането на мелодийката, която се носеше откъм будоара. В него, по-далеч от очите на Чалън, бяха складирани всички напредничави машинарии на Тедра. Стаята бе дотолкова претъпкана с чудеса от други светове, че нямаше място за седалището на Брок, когато той също се присъедини към семейството. Затова той бе поставен другаде. Иначе сега Марта щеше да използва неговата конзола, за да може да се изкаже.