Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
С тези думи Ван’иър я постави на пода до себе си и се изправи плавно на крака, като в същото време извади меча от ножницата. Не беше очаквала това. Корт можеше да измъкне Фалон от стаята й, ако се наложеше дори със сила, но не и да се защитава срещу оръжие. В името на Звездите, това си беше чисто убийство!
— Не, почакай! — Изпълзя и застана пред младия мъж. — Какво, по дяволите, мислиш, че правиш?
— Карам го да напусне, нещо, което бях принуден да сторя.
Шанел се изчерви силно.
— Съжалявам. Не трябваше да използвам твоите думи. Но сега вече той не може да си тръгне. Чу ме да моля за помощ и програмата му няма да позволи да напусне, преди да я е дал.
— В такъв случай ще трябва да променя намеренията му.
— Да му промениш… Фалон, той е андроид. Не е възможно…
— Не ми пука от коя раса е. Той се намеси и аз няма да го търпя.
Понечи да я бутне встрани. Младата жена се вкопчи с две ръце в дръжката на меча, разбрала, че той не е наясно за какво всъщност става дума.
— Фалон, андроидите са машини! Корт не е истински, той е машина, но въпреки това означава много за мен. И ако го унищожиш, аз… никога няма да ти простя. Той е до мен, откакто съм се родила. Баща ми го програмира да ме пази, така че за него е невъзможно да ме остави сега тук заедно с теб. Освен това не знае как да използва меча, който носи. Той се бие само без оръжие. Това ще бъде равносилно на нападение срещу беззащитно дете. Ти не би направил такова нещо, нали?
По лицето на Ван’иър се изписа безпомощност.
— Не изпитвам скрупули относно разрушаването на машини, ако той изобщо е машина, но не бих унищожил нещо, на което ти държиш. — Прибра меча си. — Спомена за баща си. Къде мога да го намеря?
За момент Шанел изгуби ума и дума.
— Той… той не е тук.
Ненадейно Фалон се усмихна широко.
— Започвам да отгатвам с лекота кога лъжеш, жено. Ще трябва да ми напомниш да те отуча от този навик, щом станеш моя.
Младата жена изскърца със зъби.
— Сега ще си вървиш ли?
— Противно на здравия разум за втори път позволявам да стане твоето. — Сведе поглед към все още разголените й гърди. — Трети път обаче няма да има. Все ще намеря начин да те направя моя.
Глава 13
Фалон закъсня за вечерята, но никой не каза нищо. Ако не го очакваха тук, нямаше да изостави така лесно жената с нейния андроид. Но сега вече знаеше къде може да я намери и това му носеше безкрайно облекчение. Подозираше, че баща й също е гост на шодана и следователно — леснодостъпен. Тази мисъл го разведри още повече.
Нямаше търпение да разпита Далден и да уреди колкото се може по-скоро среща с бащата на жената. Но първо трябваше да приветства своите домакини.
Чалън Ли-Сан-Тер не го изненада с нищо — отговори на очакванията му за мъж, който е бил шодан в продължение вече на повече от двайсет години, воин на воините. Подобно на почти всички кан-ис-трански воини и той сдържаше така добре емоциите си, сякаш те изобщо не съществуваха. Ба-хар-анците винаги им бяха завиждали за тази способност, тъй като те самите все още не я бяха овладели.
Другарката в живота на Чалън обаче бе истинска изненада. Бе се подготвил да не хареса тази жена, отворила планетата им за инвазията на посетителите, но откри, че тя е любезна, разумна и изключително привлекателна. Не можеше да й се сърди повече за това, че е посетителка, така както не можеше да се сърди и на своята златна Шани.
Когато най-после реши, че ще може да поговори насаме с Далден, стана ясно, че синът на шодана е изчезнал.
— Отиде да види какво е забавило сестра му — информира го Джадел. — Но не ме дръж повече в напрежение. Как е твоята посетителка?
Ван’иър направи крива физиономия.
— Пак не можах да бъда достатъчно дълго с нея, за да разбера коя е. Нито пък имах възможността да успокоя страховете й.
— Трябваше да изчакаш момента, когато ще разполагаш с повече време.
— Времето не съществува за мен, когато съм близо до нея. И сега изобщо нямаше да съм тук, ако не й беше дошла на помощ някаква машина, макар все още да не мога да повярвам, че наистина беше машина. — На път към вратата бе спрял за миг до онова нещо, наречено Корт и то му се бе усмихнало предизвикателно. — Дори не мога да го унищожа, защото тя държи на него — завърши с отвращение той.
Джадел се усмихна.
— Утеши се с мисълта, че можете да оставите тук машините й.
— Така е… Дрода да ни е на помощ, лъжат ли ме очите?
Джадел проследи погледа му до малкия овален плувен басейн в ъгъла на помещението. Около него се бяха изтегнали три огромни фембеъра. Бели, с къс косъм, дълги стегнати тела, широки кръгли глави, големи сини очи и впечатляващи зъби, те бяха едни от най-ужасните месоядни животни на планетата с размерите почти на хатаари.