Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
Джадел обаче очевидно не споделяше тревогата му, тъй като се засмя.
— Ти не беше тук по време на обясненията, братко. Семейство Ли-Сан-Тер ги отглежда като домашни любимци.
— Какво необикновено семейство! Да държи в дома си хищници. Никога не съм чувал за питомен фембеър.
— Но ни увериха, че тези тук не са опасни.
Джадел още не бе свършил, когато една от огромните котки се изправи и се спусна към вратата. Фалон погледна натам, за да види кои са новодошлите и се оцъкли. Жената бе неговата Шани. Тя бе прегърнала през кръста Далден, а той, от своя страна, бе преметнал ръка около раменете й. И двамата се усмихваха. Миг по-късно младият мъж забеляза приликата помежду им — косите, очите, цветът на кожата, всичко беше еднакво. Но преди да успее да осъзнае напълно смисъла на това, фембеърът се хвърли върху Шани, строполи се заедно с нея на пода и почти я закри с тялото си.
Онова, което видя Ван’иър, бе, че атакуват неговата жена. Реакцията му бе съвсем примитивна. Сграбчи дръжката на камата и вече бе преполовил разстоянието, когато насреща му се изпречи Чалън, единственият, способен да го спре в този миг.
— Спокойно, воине. Това животно е на дъщеря ми. То просто я приветства с добре дошла у дома.
В този момент младият мъж чу мелодичния смях, който всеки път стопляше сърцето му. Тя наистина не беше в опасност.
— Дъщеря ти?
Шанел щеше да познае този глас навсякъде. Смайването, което прозвуча в него, я накара да изпъшка. Отблъсна встрани Шанк, така че да може да седне и да се огледа, за да бъде сигурна. И, разбира се, насреща й стоеше Фалон, отчасти закрит от баща й. Тогава Ван’иър се наведе, за да си прибере камата; погледите им се срещнаха; усмивката му бе триумфираща. Този път въздишката й се чу.
— Какво правиш тук?
— Какъв е този тон, Шани? — рече предупредително брат й, помагайки й да се изправи. — Говориш с шодан.
— Шо… Не! Той е посетител.
— Нека цветът на косите му да не те заблуждава — прошепна Далден, така че да го чуе само тя. — Той е ба-хар-ански воин и шодан на Ка’ал, един от най-големите градове в тази страна.
— Воин. Проклет воин. — Обърна отново обвинително горящите си очи към Фалон. — Ти ме накара да мисля, че си посетител!
Младият мъж продължаваше да се усмихва. Нищо не можеше да помрачи задоволството.
— Ти ме накара да помисля същото, жено.
Преди да бе успяла да каже още нещо, брат й я дръпна така, че тя се завъртя с лице към него.
— Познаваш ли се вече с Фалон?
— Ще ми се да не го познавах. Срещнах го малко след като пристигнах.
— И Марта беше с теб?
— Разбира се, Дал, но какво общо има това с…
Той я пусна и се обърна към Фалон. Макар външно да изглеждаше напълно спокоен, в него бушуваше истинска буря.
— Бих искал да поговоря насаме с теб, шодан Ван’иър. Веднага!
Фалон помнеше много добре какво бе казал на брата за сестра му. Знаеше защо го вика Далден, но дори това не можеше да помрачи ликуването му. Жената не беше посетителка. Тя щеше да бъде негова.
Фалон кимна, но в този момент се приближи Чалън.
— Какво става тук, Далден?
— Грешка, която трябва да бъде поправена — отвърна уклончиво синът му. — Няма да отнеме много време.
Чалън ги остави да вървят, тъй като реши, че каквато и да бе въпросната грешка, тя трябваше да бъде оправена на четири очи, за да не бъде засрамен Ван’иър. Но вратата още не се бе затворила зад двамата младежи, когато стената се разтърси; очевидно единият от тях бе блъснат в нея.
— Някой трябва да се е спънал — заяви Тедра, като се появи до своя другар в живота с намерението да не го оставя да се меси. — Ти също няма да мърдаш оттук, млада госпожице.
Шанел издаде недоволен звук, понечи да каже нещо, но забеляза смръщената физиономия на баща си и затвори уста. Тъй като стоеше по-близо до вратата, тя чуваше по-добре от останалите развихрилата се битка. Приближи се до Шанк и завря лице в дебелия му врат. Защо бе позволила на брат си да я измъкне от стаята й, след като вече бе решила да не се показва?
— Струва ми се, че ти знаеш какво става там? — обърна се Чалън към Тедра.
— Защо мислиш така?
— Жено…
— Търпение, скъпи. В крайна сметка ти ще вземеш решението и то съвсем скоро, ако не греша.
Отвън в коридора Далден се извъртя и блъсна главата на своя противник в пода.
— Тя ми е сестра, дяволите да те вземат! Ти искаше да направиш сестра ми робиня!
— Само докато мислех, че е посетителка. — Фалон освободи глава и само след секунди двамата бяха сменили местата си. — Сега ще ме изслушаш ли?