Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Тази, така наречена порта, беше горното гърло на прохода, от където за пръв път видяхме да се простира огромно поле, обрамчено с планини. Това бе прекрасна гледка на слънчевата светлина. Почти в нашите крака, полускрит от палми и други дървета, лежеше самият град с плоски покриви на големи къщи, тъй като всяка изглеждаше да е строена в градина, без притискащи крепостни стени и други отбранителни съоръжения. Отвъд града, на север, се простираше лек наклон към далечните брегове на огромно езеро с обработени наоколо полета и вили между тях, а тук-таме — и селца.
Каквито и да бяха недостатъците на абати, явно бе, че са изкусни чифликчии, както прочутите си прародители, обитаващи нявга Юдея. Колкото и да беше се отдалечил във времето, евреинът се трудеше на почвата и тук, където много от неговите характерности се бяха изпарили под натиска на условията — особено свирепата храброст, която Титус познаваше — този вкус към земеделието оставаше у него по традиция.
Действително, като нямаха друг излаз на енергията си и с кого да търгуват, интересите на абати бяха концентрирани към земята. За и от нея те живееха и умираха. И тъй като количеството й се ограничаваше от планинската стена, този, който имаше най-много, бе велик измежду тях, този, който имаше малко, бе дребен, а този който нямаше нищо, бе практически роб. Техният закон бе преди всичко закон за земята. Техните амбиции, престъпления, всичко се свързваше със земята. От нея те съществуваха и ставаха богати, някои — с помощта на размяната. Те нямаха парични знаци, за пари се използуваха мерките от жито или друга продукция, коне, камили или техните еквиваленти в земя и така нататък.
И все пак странно бе наистина, че тяхната страна беше най-богатата на злато и други благородни метали от тези, за които бях слушал даже и в Африка. Според Хигс древните египтяни извличали сурово злато от нея на стойност милион фунта всяка година. Това-наистина мога да повярвам, защото сам видях античните мини, които се разработваха в повечето случаи като открити кариери по склоновете. И все пак за тези претендентевреи това злато нямаше особено значение. Представете си! Както се изразяваше Куик, толкова объркано положение на нещата бе достатъчно да накара християнин да почувствува тръпки и да си легне с мисълта, че краят на света е настъпил.
Но да се върнем към принц Джошуа, който изглеждаше да е най-висшият началник на армията. С някаква явно обичайна фраза той призова стражите на последните порти да бдят храбро и, ако стане нужда, да се разправят с неверниците, както някой си се е справил с Ог, Цар на Башан, и с други нещастници от различната вяра. В отговор получи усърдните им поздравления за избавлението му от страхотните опасности на нашето пътуване. Като завършиха тези формалности, изоставихме желязната бойна дисциплина и се спуснахме като радостна тълпа, или по-точно абати сториха това, за да се насладим на прелестите на мира. Действително никои победители, които се завръщат от най-отчаяно приключение, не можеха да бъдат поздравени по-топло. Щом като влязохме в покрайнините на града, жени, някои много красиви, изтичаха напред и прегърнаха своите господари или любими, като издигаха бебетата си за целувка. Малко по-нататък се появиха деца, които хвърляха рози и нарови цветя пред триумфалните им крака. И всичкото това, защото храбри мъже бяха яздили до дъното на прохода и обратно!
— Небеса, докторе! — възкликна присмехулният Куик, като забеляза тези демонстрации. — Небеса! Та какъв герой съм аз, щом като след завръщането ми от войната с тези бури, след като бях смятан за убит на Спион-Скоп и споменат в едно комюнике — да, споменат в комюнике на най-прочутия ас-генерал, пристигнах с куршум в дробовете в моето село и никой не ми обърна внимание, въпреки че бях писал на селския свещеник, между впрочем мой зет, с кой влак пътувам. Уверявам те, докторе, никой даже не ме почерпи чаша бира, да не говорим за вино. — И той посочи една жена, която предлагаше това питие на някого, на когото се възхищаваше.
— А колкото до сключване на ръце около шията и целуване — и той показа друг епизод, — моята стара майка само каза, че се „надявала да съм привършил със забавленията из чужбински места (както наричаха войниклъка), да се завърна у дома и да заживея почтено, по-добре късно, отколкото никога.“. Е добре, докторе, условията променят случаите или пък кръвта го прави, което е едно и също. Аз и не очаквах друго, както например и нашият капитан, който е извършил много повече. Но ми прилошава от тези абати и бих желал да съм далеч от тях. Старият Барунг е човек за мен.