Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Наистина, лекарю — каза тя. — Добре, аз не познавам това цвете, но какво от туй? Вашият приятел ще живее и ще бъде с разум. Умиращ човек не се вълнува от цвета на очите на една жена, а лудият не определя този цвят правилно.
— Радваш ли се, о Дете на Царе?
— Разбира се — отговори тя, — като се има предвид, че само този капитан може да се оправи с огнените вещества, донесени от вас, затова е необходимо да не умира.
— Разбирам — отвърнах аз. — Да се помолим, че ще можем да го запазим жив. Обаче има различни видове огнени вещества, о Македа, и с едно от тях, което излъчва виолетови пламъци, не съм сигурен дали моят приятел ще се справи. А все пак в тази страна то може да бъде най-опасното от всички.
При тези думи Детето на Царе ме изгледа гневно, после внезапно се засмя по един тих начин, и без да каже нещо, повика прислужниците си и напусна помещението.
— Много изменчиво същество е жената, сър — забеляза Куик (навярно искаше да каже „променливо“). Например тази. Идва по този коридор като изтощен кон, тътрейки крака, та да чуя токовете й по пода. Обаче сега излиза като елен, който търси другарката си — главата високо и с вдигнато копито. Как си го обясняваш, докторе?
— Най-добре е да запиташ дамата сам, Куик. Изяде ли капитанът супата, която тя му донесе?
— До капка, сър, и се опита да целуне ръката й след това, нали още е замаян. Бедният човек, бедният човек? Навярно не знае по-добро нещо. Той ще съжалява, когато се съвземе.
— Без съмнение, сержанте. Но междувременно да се радваме, че духовете и на двамата се подобриха и ако тя донесе още супа в мое отсъствие, остави го да я вземе. Винаги е добре, когато се угажда на болни и на жени.
— Да, докторе, но… — добави той с внезапно помръкнало лице, — болните понякога оздравяват и, тогава какво става с жените?
— Достатъчно е едно зло за един ден — отвърнах аз. — По-добре е да излезеш и да се разтъпчеш. Мой ред е да бдя. — Обаче в себе си помислих, че Съдбата вече е хвърлила напред злокобната си сянка и тя лежи дълбоко във виолетовите очи на Македа.
И така, да бъдем кратки, това бе повратната точка в болестта на Орм и от този ден се възстановяваше бързо, защото се разбра, че нямаше скрита повреда в черепа му и че страда само от шока и треска. По време на оздравяването му Детето на Царе идваше да го види няколко пъти или, да бъде точен, всеки следобед. Разбира се, нейните визити бяха официални, с други думи, тя винаги бе придружавана от няколко от прислужниците си, от този трън в очите ми — стария лечител, и от един или двама чиновници или дежурните офицери. И понеже сега Орм бе преместван денем в една огромна приемна, придворните спираха в единия й ъгъл, докато тя разговаряше с него в другия, така че нейните посещения бяха от личен характер, като се изключи моето и на Куик присъствие. А и ние не винаги стояхме там, болният ми бе извън опасност и двамата често излизахме на езда да разглеждаме Мур и околностите му.
Може да ме запитат какво са говорили те в такива случаи. Мога само да отговоря, че, доколкото съм чул, общата тема бе политиката в Мур и неговата вечна война с фунг. И все пак трябва да е имало и други теми, които не съм чул, понеже случайно открих, че Орм бе запознат с много от частните работи на Македа, за които би могъл да разбере само от нейната уста. Така, когато се осмелих да забележа, че може би не е много разумно за един млад мъж в неговото положение да става толкова интимен с наследствения владетел на едно изключително племе, каквото бе абати, той отговори бодро, че това няма ни най-малкото значение, тъй като съобразно древните им закони тя можеше да се омъжи само за някой от собствената й фамилия. Този факт правеше всякакви усложнения невъзможни. Тогава запитах кой от нейните братовчеди (знаех, че има няколко) бе щастливецът, той отговори:
— Нито един. Всъщност мисля, че тя официално е сгодена за този неин дебел чичо, човекът, който надува собствената си тръба толкова силно, но не трябва да добавям, че това е само форма, на която тя се подчинява, за да държи останалите настрана.
— Ах! — възкликнах аз. — Чудя се дали принц Джошуа мисли това само за форма.
Глава IX
Полагането на клетвата
Два или три дни след този разговор Македа свика своя Съвет в голямата зала на двореца. Когато ние влязохме вътре под охраната на стража, като да бяхме пленници, намерихме стотици абати, събрани там, седнали в прави редици на пейки. В далечния край на дъговидно пространство седеше Детето на Царе на златен, или може би позлатен, стол, чиито облегала завършваха с лъвски глави. Тя бе облечена в роба от блестящо сребро и носеше церемониално було, бродирано със златни звезди също от сребро, а върху тъмната й коса бе поставен малък златен кръг, в който блестеше единствен скъпоценен камък, изглежда рубин. Така пременена, въпреки че фигурата й бе дребна, тя изглеждаше много величествена и красива, особено звездното було придаваше тайнственост на лицето й.