Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Кълна се в Хармак — каза Барунг, когато чу всичко. — Колкото щях да бъда разочарован във вас, ако бяхте отговорили по друг начин, след като една жена ви посочи пътя. Слушал съм за вас англичаните преди — араби и търговци са ми разказвали. Например имаше един, който умря при защитата на един град срещу поклонник на пророка там долу при Хартум на Нил. Голяма смърт, казваха ми, велика смърт, за която вашият народ отмъсти по-късно. Аз не повярвах напълно на тази история и желаех да отсъдя за нея от вас. Отсъдих, бели повелители, отсъдих и съм сигурен, че вашият дебел брат, Черните прозорци, ще бъде горд с вас, даже и в челюстите на лъва. Не се страхувайте, той ще чуе всяка дума. Певецът на Египет, който изглежда, че може да говори на езика му, ще му разкаже историята и ще направи песен от нея, която да се пее върху вашите почетни гробове. А сега сбогом! Дано ми се удаде случаят да кръстосам сабя с един от вас, преди всичко да свърши. Това няма да стане още, защото имате нужда от почивка, особено онзи висок божи син, който е ранен. — И той посочи Орм. — Дете на Царе със сърце на царе, позволи ми да целуна ръката ти и да те отведа обратно при твоя народ, за който бих желал да е по-достоен за теб. А, да! Бих искал да бяхме твоя народ.
Македа протегна ръката си и като я взе, султанът едва докосна пръстите й с устните си. После, като още ги държеше, тръгна с нея към прохода. Когато се приближихме до входа му, където абати се бяха скупчили и наблюдаваха нашето съвещание, чух ги да мърморят: „Султанът, самият султан!“ и видях принц Джошуа да прошепва няколко забързани думи на офицерите около него.
— Внимавайте, докторе — каза Куик на ухото ми. — Ако не се лъжа, тази свиня ще изиграе някакъв номер.
Едва бе изказал тези думи, когато с войнствени крясъци и с извадени саби Джошуа и група от придружителите му галопираха напред и обградиха нашата малка група.
— Предай се сега, Барунг! — изрева Джошуа. — Предай се, или умри!
Султанът се взря в него изненадан, а после отговори:
— Ако имах някакво оръжие (той бе захвърлил копието си, когато взе Македа за ръка), сигурно един от вас щеше да умре, о Прасе в човешки дрехи! — После той се обърна към Македа и добави: — Дете на Царе, знаех, че този ваш народ е страхлив и предателски, но така ли ги търпите да се отнасят с посланици под знамето на мира.
— Не е така, не е така! — извика тя. — Чичо мой Джошуа, вие ме безчестите. Нанасяте срам, презрение и укор на нашия народ. Отстъпете султанът на Фунг да си отиде свободно.
Обаче те не поискаха. Цената бе твърде висока, за да се изостави леко.
Ние се спогледахме.
— Това съвсем не е по правилата — каза Орм. — Ако те го заловят, ще бъдем дамгосани с тяхното извънредно черно петно. Бутнете камилата си отпред, сержанте, и ако този нещастник Джошуа опита някакви номера, забийте един куршум в него.
Куик не се нуждаеше от второ подканяне. Той сръга ребрата на камилата си с приклада на пушката и се отправи пряко към Джошуа с вик:
— Махни се от светлината, Свиньо! — В резултат на това конят на принца се подплаши и се изправи на задни крака толкова високо, че ездачът му се плъзна през опашката и тупна на земята. Това бе жалка гледка при неговите великолепни дрехи и оръжие.
Като се възползвахме от объркването, което се получи, ние обградихме султана и го съпроводихме извън тълпата обратно до придружителите му, които, като видяха, че нещо не е наред, галопираха насреща ни.
— Аз съм ваш длъжник — каза Барунг, — но, о бели хора, направете за мен още нещо: върнете се, умолявам ви, при това прасе в ризница и му кажете, че Барунг султанът на фунг, е разбрал от поведението му, че желае да го предизвика в единична схватка и като го вижда напълно въоръжен, го чака тук, и то сега.
Аз отидох веднага с посланието. Обаче Джошуа бе твърде хитър, за да бъде въвлечен в подобна опасна авантюра. Нищо, отвърна той, не би му доставило по-голямо удоволствие, отколкото да отсече главата на този кучешки благороден шейх. Но за нещастие по вина на един от нас чужденците той бе хвърлен от коня си и наранил гърба си. Така че едва можел да стои, а още по-малко да се бие на дуел. Аз се завърнах с този отговор, на който Барунг само се усмихна и не каза нищо. Свали от врата си една златна верижка и я предложи на Куик, който, както се изрази той, бе принудил принц Джошуа да покаже ездитно майсторство, ако не своята храброст. После ни се поклони, на всеки поотделно, и преди абати да се решат да го последват или не, загалопира с придружителите си към Хармак.