Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Това може да стане, а може и да не стане! — отговори Македа, като удари по върха на седлото си с малкия си юмрук. — Ще извърши ли Йехова, когото Соломон, моят баща, боготвореше, Йехова на всички поколения, преклонение пред един идол, оформен от ръцете, които той създаде? Моите хора са изхабени. Те забравиха своята вяра и се отклониха от нея, както стори Израел в пустинята. Зная това. Може дори да се случи да е дошло времето за тях да загинат, защото не са вече бойци като някога. Добре, ако е така, нека да умрат свободни, а не като роби. Най-малкото аз, в която тече най-добрата им кръв, не търся твоята милост, о Барунг. Няма да стана играчка в твоя дом, в най-лошия случай, мога да умра, след като съм изпълнила дълга си към моя бог и към тези, които ме Отгледаха. Така ти отговарям като Дете на много Царе. И все пак като жена — добави тя с по-нежен глас, — аз ти благодаря за твоята учтивост. Когато бъда убита, Барунг, ако ми е съдено това, помисли с добро за мен като за тази, която направи всичко възможно срещу огромното превъзходство. — И гласът й се пречупи.
— Това винаги ще направя — отвърна той сериозно. — Свърши ли всичко?
— Не съвсем — отговори тя. — Тези западни повелители давам на вас. Освобождавам ги от тяхното обещание. Защо трябва да загинат за една загубена кауза? Ако те предоставят своята мъдрост на вас — да я използвате срещу мен, изпълнете обещанието си да им запазите живота, а може и на техния брат, вашия пленник. Има и един ваш роб също така. Говорихте за него вие или вашите слуги — Певеца от Египет е името му. Един от тях го познавал като дете. Вероятно няма да откажете свободата и на този човек. — Тя поспря, но Барунг не отговори. — Идете, приятели мои — продължи тя, като се обърна към нас. — Благодаря ви за вашето дълго и трудно пътуване към мен и за удара, който нанесохте заради мен. В отплата ще ви изпратя подарък в злато. Султанът ще се погрижи да стигне безопасно до вашите ръце. Благодаря ви. Бих желала да познавам повече от вас, но може би ще се срещнем отново на война. Сбогом!
Тя спря и аз можах да видя, че ни наблюдава напрегнато през тънкото си було. Султанът също ни наблюдаваше с преценяващ поглед, като гладеше дългата си брада, защото явно тази игра го интересуваше и се чудеше как щеше да завърши.
— Това няма да стане — каза Орм, когато разбра работата. — Хигс никога няма да ни прости, ако се унизим само заради слабия шанс да го спасим от пожертвуване. Той е твърде праволинеен в големите работи. Разбира се, докторе — добави той прекъснато, — вие имате собствени интереси и трябва да решите за себе си. Аз мисля, че мога да говоря и за сержанта.
— Аз реших — отговорих. — Надявам се, че и синът ми никога не би ми простил. Но ако стане другояче, да става каквото ще. Също така и Барунг не даде никакви обещания за него.
— Кажи му тогава — заяви Орм. — Главата ужасно ме боли и искам да си легна — на земята или под нея.
Съобщих нашето решение на султана, макар че, да си кажа право, се чувствувах като човек с нож в сърцето. Защото бе горчиво да достигнеш толкова близо до многогодишното си желание, до любовта на живота и после да изгубиш всякаква надежда, само заради дълга към предводителката на глутница изтощени псета, на която се бе случило да даде обещание, за да достигне точно такава цел. Ако можехме да се предадем с чест, най-малкото щях да видя сина си, когото сега можеше и никога да не видя. Обаче едно нещо добавих по моментно хрумване, а именно: молбата султанът да разкаже на професора всяка дума, която бе изречена тук, та каквото и да му се случи, да можеше той да знае точното положение.