Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Кой ви каза това, о език на Барунг? — запита Македа с нисък глас, като проговори за пръв път. — Човекът от Запад, когото хванахте в плен — този, когото наричате Дебелия ли?
— Не, не, о Валда Нагаста, благородният Черните Прозорци още нищо не ни е споменал, освен различни неща за историята на нашия бог, с когото, както казахме, той изглежда запознат и на когото следователно ние незабавно го посветихме. Обаче има други, които ни съобщават разни неща, защото по време на примирия нашите народи търгуват и страхливците са често шпиони. Например ние научихме, че тези бели хора пристигнаха снощи, макар да не знаехме за тяхната огнена магия. Иначе нямаше да пропуснем камилите — та нали може да има още от нея на тях…
— За ваше успокоение научете, че има… още много — прекъснах го аз.
— А! — отвърна Езика, като клатеше глава със съжаление. — И все пак допуснахте Котката, когото наричате Шадрах, да избяга с камилата на вашия дебел брат. Даже той сам я е дал на него, след като неговата окуцяла. Добре, това е вашият лош късмет и без съмнение Хармак ще ни се сърди днес. Но вашият отговор, о Валда Нагаста, вашият отговор, Розо на Мур?
— Какъв може да е той, о гласове на султана Барунг? — отговори Македа. — Вие знаете, че заради кръвта и клетвата на поста ми съм закълната да защищавам Мур до последния си дъх.
— И ще го сторите — пледираше Езика, — щом го прочистим от маймуни и скални зайци. И скоро бихме го сторили, ако бяхте сред нас. Така ще възвърнем древния си Скален Град, като те поставим пак там за негова Господарка под Барунг и дадем множество поданици, от които да се гордеем.
— Това не може да стане, о Език, защото биха били поклонници на Хармак, а между Йехова, комуто служа, и Хармак има война — отговори тя войнствено.
— Да, благоуханна Пъпка на Розата, има война и трябва да признаем, че първата битка е във вреда на Хармак благодарение на магията на белите хора, и все пак той седи отвън със своята слава, както духовете, служителите му, са го изработили в началото. — И той посочи с копието си към долината на идола. — Знаете нашето предсказание: докато Хармак не се издигне от мястото си и отлети — а където той отиде и фунг трябва да го следват, — до тогава, казвам, ще държим равнините и града с неговото име, с други думи — вечно.
— Вечно е голяма дума, о Уста на Барунг. После тя спря за миг и добави бавно: — Не отхвърчаха ли надалеч някои от портите на Хармак тази сутрин? А какво ще стане, ако и вашият бог би последвал портите си и не се види повече? Или пък какво ще стане, ако земята се отвори и го погълне, така че да слезе до ада, където не можете да го последвате. Или ако планините се срутят и го погребат от погледа ви завинаги, или ако мълниите изригнат и го пръснат на прах?
При тези злокобни думи пратениците потрепераха и лицата им станаха сиви.
— Тогава, о Дете на Царе — отвърна говорителят тържествено, — фунг ще признаят, че вашия бог е по-велик от нашия, чиято слава е отминала.
Така каза той и замълча, като обърна очи към третия пратеник, маскиран с кърпа, с дупки за очите. С бързо движение той свали това було и го хвърли на земята, като откри много благородно лице, не черно като това на поданиците му, а с меден цвят. Той бе на около петдесет години, с дълбоко разположени бляскави очи, извит нос и развята посивяла брада. Златната яка около шията му подсказваше, че рангът му е висок, но забелязахме и второ златно украшение върху челото му, което ни свидетелствуваше, че той е върховен. Защото това украшение не бе друго, а символът на величеството, носено някога от древните фараони на Египет — двойната змия на уресуса, наклонена напред, като че за нападение, каквато бяхме видели върху челото на сфинкса с лъскава глава на Хармак.
Щом той се откри, двамата му придружители скочиха на земята и се проснаха пред него с викове: „Барунг! Барунг!“, докато ние и тримата англичани козирувахме, вероятно несъзнателно, и даже Детето на Царе склони глава. Султанът прие поздравите ни, като издигна копието си.
После проговори с мрачен отмерен глас:
— Валда Нагаста и вие бели хора, синове на велики бащи! Изслушах разговора между вас и моите слуги. Потвърждавам техните слова и добавям към тях: съжалявам, че моите военачалници се опитаха да ви убият миналата нощ. Отправях молитва към моя бог, иначе това нямаше да стане. Добре ми е отплатено за това деяние, тъй като една армия не бива да воюва срещу четирима мъже, даже и ако чрез тайна сила четири мъже могат да победят една армия. Умолявам ви и вас също, о Розо на Мур, да приемете моето приятелство, иначе след кратко време вие скоро ще бъдете мъртви и вашата мъдрост ще загине с вас, защото се уморих от тази малка война срещу шепа хора, които презирам. О, Валда Нагаста! Изрекохте заплахи срещу величеството на Хармак, но той е твърде силен за вас, нито пък могъществото, което може да изхвърли няколко тухли и да пръсне костите на хора, може да го преодолее. Той е оформен от сърцето на планина и държи духа на вечността. Тъй мисля поне аз, но даже и да е предречено другояче, какво ще ви помогне това? Ако е волята на бога да ни напусне заради греховете ни, фунг все пак ще останат да отмъстят за него, преди да го последват. Тогава се кълна пред вас в моето величество и в костите на предците ми, които стоят в пещерите на Мур, че ще пощадя само един от евреите абати — вас, о Дете на Царе — заради благородното ви сърце, и тримата бели хора, вашите гости, ако преживеят битката — заради тяхната храброст и мъдрост. Що се отнася до брат им, Черните прозорци, когото плених, той трябва да бъде пожертвуван на бога, защото съм се заклел в това, освен ако се предадете. В такъв случай ще се помоля за неговия живот на бога, но не зная с какъв резултат. Следователно предайте се и аз даже няма да избия абати. Те ще живеят и ще слугуват на фунг като роби и ще се грижат за славата на Хармак.