Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Зад трона стояха въоръжени с копия и саби войници, а отстрани и отпред бяха събрани придворните й на брой стотина или повече, включително нейните прислужници, подредени от двете й страни. Всеки член на този двор бе облечен великолепно съобразно своята професия и ранг. Там бяха висшите началници и капитани начело с принц Джошуа в своята норманоподобна броня. Имаше съдии с черни роби и свещеници с блестящи одежди, местни владетели, от чието облекло помня само високите ботуши, хора, наречени господари на пазара, чиято работа бе да регулират размяната на произведенията, а с тях и представителите на други занаяти.
Накратко, тук бе събрана цялата аристокрация на града и територията на Мур, всеки, който притежава някаква високопарна титла, съответствуваща на тези на нашите херцози и лордове, перове и рицари, да не говорим за родовете принцове, от които Джошуа бе първият.
В действителност, макар да изглеждаше толкова прекрасен и весел, спектакълът бе някак си жалък, бледо подобие на парада на народ, бил някога велик. Огромната полупразна зала показваше това, в която бяха събрани едва четвърт от тези, които имаха право да присъствуват въпреки значимостта на повода.
С голяма тържественост и при звученето на музика ние бяхме доведени до самия широк алков, ако можеше да се определи така, тъй като сградата с дъгата и подпорните си кедрови колони имаше известна прилика с катедрала.
Стигнахме до откритото пространство пред трона, където нашите пазачи се проснаха по техния ориенталски маниер, а ние поздравихме седналата в него по нашия обичай. После ни дадоха столове, след паузата засвири тръба и от страничната стая бе изведен нашия бивш водач Шадрах, тежко окован и на вид страшно изплашен. Не е необходимо да разказвам подробно за съда, който последва. Той трая дълго време и нас тримата ни извикаха да дадем показания за кавгата между нашия другар професора и затворника за кучето Фараон и за други неща. Показанията обаче, които установиха вината на Шадрах, бяха на колегите му водачи, които изглежда бяха заплашени с бичуване, ако не кажат истината.
Тези мъже се заклеха, че изоставянето на Хигс било по предварителен план. Няколко от тях добавиха, че Шадрах бил в предателска връзка с Фунг, които предупредил за нашето пристигане чрез запалването на тръстиките, и даже успял да уреди да бъдем заловени, докато той и другите абати с камилите, натоварени с нашите карабини и стоки, преминат направо в безопасност. В защитата си Шадрах смело отрече цялата версия и особено, че е бутнал неверника Хигс от камилата му и се е качил сам на нея, защото собственото му животно грохнало или било наранено.
Обаче лъжите му помогнаха малко. След консултация с Детето на Царе скоро един от облечените в черно съдии го осъди на смърт по един много жесток начин, определен за предатели. Освен това притежанията му се отнемаха от държавата, а жената и децата му ставаха обществени роби, което означаваше, че мъжете щяха да бъдат осъдени да служат като войници, а жените се предаваха на определени чиновници съобразно ранга им. Някои от тези, които бяха конспирирали с него да ни предадат на Фунг, също се осъждаха на отнемане на имуществата им и пращане в армията, което беше техният начин на наказателно служене.
По такъв начин, сред страшните вопли на осъдените, техните приятели и роднини, завърши този забележителен процес, за който разказвам, защото той хвърля светлина върху социалните условия на абати. Каква надежда има за народ, когато неговите престъпници се изпращаха не в затвора, а да служат като войници, а техните жени, колкото и да бяха невинни, бяха обречени да станат роби на съдиите или когото те посочат. Трябва да се добави обаче, че в този случай Шадрах и неговите приятели заслужаваха всичко, което получиха, защото, даже и да приемем известна степен на лъжествидетелствуване, несъмнено заради грабеж и лична омраза те наистина предадоха тези, които тяхната владетелка ги бе изпратила да водят и защищават.
Щом този съд завърши и Шадрах бе отстранен, като ревеше за милост и се опитваше да целуне краката на арбитрите, слушателите, събрани да го чуят и да видят и нас, неверниците чужденци, се пръснаха. Членовете на личния съвет, ако мога да го нарека така бяха призовани по име да се занимаят със задълженията си. Когато всички бяха събрани, ние тримата бяхме помолени да излезем и да заемем определените ни места между съветниците. След това настъпи пауза и, както ми бе наредено, аз пристъпих и положих пръстена на Савската царица върху възглавничката, поднесена от един от придворните сановници, който я отнесе на Македа.