Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Това беше нашето представяне на Барунг, султанът на фунг, варварин с много достойнства, между които храброст, щедрост и разбиране на тези качества даже у неприятеля. Достойнства, усилени навярно от кръвта на майка му, за която ми казваха, че била арабка от благородно потекло, пленена от фунг във война и дадена за жена на бащата на Барунг.
Глава VIII
Сянката на съдбата
Ездата ни от равнините нагоре по прохода, до високото плато на Мур, беше дълга и доста интересна. Съмнявам се дали в целия свят има друг дом за мъже по-солидно защитен от природата. Изглеждаше, че пътят, по който се изкачвахме, е бил най-напред изсечен не от човешки ръце, а от действието на първични порои, които може би са се изливали от огромното езеро, без съмнение някога изпълвало цялото пространство в кръга от планини. Обаче днес това е средноголяма водна площ — около двадесет мили дълга и десет широка. Както и да е било, старите обитатели са го обработили и следите от сечивата им можеше да се забележат върху скалата.
През първите една-две мили пътят е широк и изкачването е толкова леко, че конят ми можеше да галопира през онази ужасна нощ, когато видях лицето на сина си й случаят, или по-скоро провидението, ми даде възможност да избягам от фунг. Но от мястото, където лъвовете повалиха бедното животно, характерът му се промени. На места той е толкова тесен, че пътниците трябва да напредват в единична верига между скални стени с височина стотици стъпки. Там небето изглежда като синя панделка и даже по пладне пътят отдолу е потопен в мрак. На други места наклонът е толкова стръмен, че товарни животни едва можеха да се задържат. Действително скоро бяхме принудени да се прехвърлим от камилите на коне, свикнали на скалите. На други места пътят следваше ръба на зееща пропаст, тежко място за яздене, или завиваше край прави ъгли, където половин дузина мъже можеха да удържат цяла армия. На два пъти преминаваше през тунели, но дали бяха естествени, не зная.
Освен всичките тези препятствия срещу един нашественик имаше на интервали здрави порти, съчетани с кули, където стражи пазеха ден и нощ, и ями или сухи окопи пред тях, които можеха да се прекосят само с подвижни постове. По такъв начин читателят лесно ще разбере как, въпреки страхливостта на абати, вековният стремеж на фунг да превземат отново древната твърдина не бе увенчан с успех, докато в началото, поне така се разказва, са го овладели с една ориенталска хитрост. Тук трябва да добавя, че съществуват още два пътя към равнините — този, по който камилите бяха спуснати, когато тръгнах в моето посланичество за Египет, и друг, на север, където лежат големите блата. И двата тези пътя обаче са еднакво непроходими, във всеки случай за неприятел, атакуващ отдолу.
Трябва да сме изглеждали странна кавалкада, докато пълзяхме нагоре по този ужасен достъп. Отпред вървяха група благородници абати на коне, образувайки дълга лента от цветове и блестяща стомана. След тях идваха две роти пешаци, въоръжени с копия, в средата на които яздеха Детето на Царе, няколко от придворните и главните й офицери, следвахме ние, може би, както предполагаше Куик, за осуетяване евентуално бягство на пехотата в случай на изненада. В ариергард се движеха още кавалеристи със задължение да проверяват за преследвачи.
Не може да се каже, че ние, които заемахме центъра на движението, бяхме весела група. Орм, въпреки стоицизма си досега, явно беше много зле от шока на експлозията, че трябваше да го следят хора отстрани да не падне от седлото. Освен това бе дълбоко покрусен, че бяхме принудени да изоставим Хигс на вероятно жестока смърт. Още по-лош беше моят случай, бях оставил не само приятеля си, но и сина си в ръцете на дивите неверници.
Лицето на Македа не се виждаше от тънкото було, но имаше нещо в нейното Държане, което подсказваше, че изживява срам и отчаяние. Свеждането на главата й сочеше това. Мисля също така, че бе загрижена за Орм, понеже се обърна няколко пъти, като че да провери състоянието му. Сигурен бях, че е и възмутена от Джошуа и другите й офицери, защото при опит за разговор от тяхна страна не им обръщаше и най-малкото внимание. Колкото до принца, настроението му изглеждаше много понизено, въпреки че видимо бе преодолял болките от нараняването на гърба си, защото при една трудна отсечка от пътя слезе от коня и потича достатъчно активно. Във всеки случай, когато подчинените му се обръщаха към него, той само измърморваше някакви проклятия, а отношението му към нас, особено към Куик, не бе никак дружелюбно. И ако погледите можеха да убиват, сигурен съм, че трябваше да сме мъртви, преди да стигнем Портата на Мур.