Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Като минавахме по главната улица на този очарователен град Мур, придружени от радостните демонстранти, стигнахме най-после до централния площад — голямо, открито пространство, където в благоприятния климат растяха разкошни дървета и цветя. В началото на площада се издигаше дълга ниска сграда с белосани стени и позлатени кубета, а отзад се извишаваше близък склон, обграден с двойни стени и наводнен помежду им с ров, изкопан за целите на отбраната.
Това беше дворецът, в който при предишната ми визита бях влизал веднъж или дваж за формална аудиенция от Детето на Царе. Около останалата част на площада, всяка разположена в собствена градина, бяха къщите на великите сановници и благородници, а на западния край, между други обществени сгради, имаше синагога или храм, копие изглежда на построения от Соломон в Йерусалим, само че с по-малки размери. При входа на двореца се спряхме и Джошуа тръгна напред, за да запита намръщено Македа дали трябва Да отведе „езичниците“ (това бе учтивия му епитет за нас) в жилището за поклонници в западния град.
— Не, чичо мой — отговори тя. — Тези чуждестранни повелители ще бъдат настанени в крилото за гости на двореца.
— В крилото за гости на двореца ли? Това е необичайно — изкряка Джошуа, като се наду като огромен пуяк. — Спомнете си, племеннице, че все още сте неомъжена. Аз още не обитавам двореца, за да ви защитавам.
— Това открих в равнината отвъд — отговори тя, — и все пак съумях да се защитя. Но без повече приказки, моля ви. Мисля, че е необходимо тези мои гости да бъдат там, където са вече техните стоки — в най-безопасното място на Мур. Вие, чичо мой, както ни казахте, сте зле наранен, затова бяхте възпрепятствуван да приемете предизвикателството на султана на фунг. Идете си тогава да си починете. Аз ще ви изпратя дворцовия лекар незабавно. Лека нощ, чичо! Когато се възстановите, ще се срещнем отново, защото имаме много неща да обсъдим. Не, не, много сте любезен, но няма да ви задържам нито минута повече! Потърсете леглото си, чичо мой, и не забравяйте да благодарите на бога за отърваването ви от многобройните опасности.
При тази учтива подигравка Джошуа почервеня от ярост като пуяк. Преди да успее да отговори обаче, Македа изчезна под свода, така че му остана единствено да ни проклина, особено Куик, който бе предизвикал злополучното му падане от коня. За нещастие сержантът разбираше достатъчно арабски, за да схване смисъла на забележките му, които го възмутиха и той процеди:
— Замълчи, Свиньо, и запази очите си, където природата ги е поставила, или ще изпаднат!
— Какво каза неверникът? — се забърка Джошуа, на което Орм, съвземайки се от един пристъп на летаргията си, отговори на арабски:
— Той ви моли, о принце на принцовете, да си затворите благородната уста и да запазите благовъзпитаните си очи в орбитите им, за да не ги загубите. — При тези думи слушателите наоколо избухнаха в хомеричен смях, защото изкупителна черта на абати бе, че имаха чувство за хумор.
След това не зная точно какво стана, Орм показа признаци на припадък и аз трябваше да се погрижа за него. Когато се огледах отново, портите бяха затворени и няколко, ярко облечени прислужници ни отвеждаха към крилото за гости на двореца. Показаха ни нашите стаи — хладни и просторни зали, украсени с гледжосани плочки с чудновато оцветяване й красиви орнаменти, със семпли мебели от оцветено дърво. Това крило за гости съставяше самостоятелна сграда със собствен вход и нямаше коридор или друга връзка с главното здание. Пред него имаше малка градина, а отзад — двор с постройки, в които ни осведомиха, че са приютени нашите камили. До това време не забелязахме друго, падаше нощ, а бяхме твърде изтощени, за да извършим други наблюдения.
Освен това Орм беше отчайващо зле, толкова зле, че едва можеше да ходи, като се опираше на раменете ни. Все пак не се успокои, докато не се увери, че складовете ни са в безопасност. Преди да можем да го убедим да си легне, той настоя да го подкрепим до едно подземие с обковани с мед врата, което офицерите отвориха, за да покажат пакетите взрив, свалени от нашите камили.
— Пребройте ги, сержанте! — нареди той и Куик се подчини.
При светлината на една лампа, държана при отворената врата от офицера, той провери опаковките и доложи:
— Всичко е точно, сър!