Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Ще иска пари — предупреди Джансън.
— Добре — съгласи се Тайко. — Предложи му петдесет.
Моришът се разшава.
— Триста — почти без акцент обяви той. — Историята струва триста.
— Гледай ти! — сухо каза командирът на Червената ескадрила. — Винаги съм смятал, че знаят повече основния език, отколкото показват. Давам сто.
— Триста — настоя отшелникът. — Или няма история.
— Сто и петдесет — предложи Уедж. — Валута на Новата република. Толкова имам в себе си.
— Триста. Не по-малко.
— Аз ще платя — обади се Ландо, докато оглеждаше пещерата. Долавяше нещо особено, което събуждаше у него твърде неприятни спомени…
— Така да бъде — въздъхна Антилис. — Дано историята си струва.
— Струва си — увери го старият отшелник. — Флотата за жестоката битка се събираше при Каамас…
Изведнъж нещо се пробуди в подсъзнанието на Ландо. Той пристъпи зад военния фенер и хвана края на завесата…
— Каалее! — изкрещя моришът, захвърли инструмента и скочи към фенера. Ръката му се стрелна зад него…
— Не мърдай! — извика Уедж. Тримата пилоти от Червената ескадрила светкавично заеха бойни позиции с извадени бластери, насочени към стария мориш. — Горе ръката! — нареди Антилис. — Празна!
Бавно, впил зъл поглед в тях, отшелникът вдигна ръка. Джансън отиде до фенера, клекна до него и извади бластер — малък, но с голяма огнева мощ.
— Така вече е друго — каза Уедж, докато Джансън се връщаше при Тайко. — Сега седни и постави ръцете си, така че да ги виждаме — той прибра бластера си, заобиколи другарите си в гръб и отиде при Ландо. — Какво намери?
— Източникът на знанията му — мрачно отвърна Калризиан и дръпна завесата. — Виж!
Антилис подсвирна. Дори Ландо, който донякъде бе очаквал онова, което се разкри пред очите им, бе слисан. В широката ниша зад завесата беше побран функциониращ имперски комуникационен център, оборудван с кодиращо-дешифриращ модул, входящи гнезда за различни дроиди и сензори, космически планетарен модул за наблюдение и независим електрогенератор трето поколение.
— Гледай ти! — отново възкликна Уедж. — Как го подуши?
— По миризмата — отговори Ландо и потръпна. — Никога не можеш да сбъркаш миризмата на прашна електроника. Залата с цилиндрите спаарти в склада в планината Тантис беше пропита с тази миризма.
— Сигурно са стъкмили това местенце малко преди да завземем Моришим — предположи Джансън. — И са го използвали за шпиониране на базата ни.
— А също и за пропаганда и подстрекаване на местното население — допълни Уедж и дръпна докрай завесата, за да разгледа по-добре. — Има пряк достъп до имперската информационна служба. И до корускантската.
— Няма да е излишен един поглед в най-скорошните архиви — подхвърли Калризиан. — Дали няма да се открие пръстът им в събитията.
— Да — съгласи се командирът на Червената ескадрила.
— Сигурно са тръгнали набързо, за да оставят такава техника…
Той млъкна и се намръщи пред монитора за космическо наблюдение.
— Тайко, иди при изтребителя си и се обади в базата. Задава се някаква корелианска корвета с имперска идентификация… — той изведнъж замръзна. — Я чакай! — каза Антилис, пусна завесата и претича край стария отшелник.
— На изтребителите!
Другите двама пилоти го последваха без колебание и след миг тримата изчезнаха зад ъгъла.
— Какво има? — любопитно попита старият отшелник.
— Ти… човекът… какво става?
Един-единствен поглед към екрана бе достатъчен за Калризиан.
— Имперски звезден разрушител — каза той. — Изскочи точно зад корветата. Приближава насам.
— Ландо — прозвуча гласът на Уедж от комуникационната конзола на „Дамата на късмета“. — Чуваш ли ме?
— Ясно и чисто — отвърна Калризиан и направи последна корекция на приемателя.
— Не се отдалечавай — предупреди го Антилис. — Заглушаването им ще попречи на номера с честотата и няма да стане, ако сме далеч един от друг.
— Разбрах — Ландо хвърли бърз поглед на обърканите данни от комуникационната си система. Беше доста модерна, с някои екзотични нововъведения, но не беше направена, за да прониква във военните честоти и кодове на Новата република. И все пак подобренията, които набързо бе импровизирал, досега вършеха работа. — Какво става?
— Докато вие се приготвяхте, се обадих в базата — каза Уедж. — Останалата част от Червената ескадрила идва заедно с всички налични в базата изтребители.
Няколко изтребителя срещу имперски звезден разрушител. Страхотно!
— А „Задморски“ и щурмовата фрегата, с която дойде адмирал Врис?
— „Задморски“ също идва насам, но ще пристигне от другата страна на планетата — отговори командирът на Червената ескадрила. В безпристрастния професионализъм на гласа му се прокрадна нотка на презрение. — За съжаление щурмовата фрегата няма да участва. Явно са оставили режима на двигателите да спадне доста под предстартовия.