Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
И точно по време на тази пауза Бил напъха в ръката й бележката и двата шилинга и половина, молейки я да прибере второто, а първото да даде тайно на мис Прудънс Гарланд и да внимава — това го подчерта — да внимава лейди Хърмион да не види.
— Тази е от най-страшните — рече Бил. — Истинска хиена и то от най-кръвожадната порода. Но ти сигурно я знаеш — добави той съчувствено, защото се сети, че доблестната душа пред него трябва да е имала много битки за препечените филийки и ястията с демоничната леля на Пру.
Някаква странна строгост се появи в погледа на лейди Хърмион.
— Кой си ти? — попита тя с нисък, хрипкав глас.
— О, всичко е наред — каза Бил успокоително. Още повече я харесваше заради тази нейна тревога за благоприличието. — Няма нищо нередно. Името ми е Листър. Мис Гарланд и аз сме сгодени. А проклетата Уедж я пази под ключ и следи всяка нейна стъпка. Не жена, а дявол. Ако има нужда от нещо, то е една лъжица арсеник в супата колкото може по-скоро. Предполагам, не можеш да се погрижиш за това? — добави той ведро, защото сега, когато нещата бяха потръгнали, се чувстваше много, много весел.
IV
Меденият глас на часовника над оборите тъкмо бе отбелязал дванадесет с оня плавен, почтителен тон, с който икономът обявява сервираната вечеря, когато облените в слънце красоти на Замъка Бландингс засияха още повече — Фреди Трийпуд пристигна в двуместния си автомобил. Вече бе приключила визитата му в Устършър у Фаншоу-Кадуикови и можеше да се предполага, че раздялата им е била мъчителна. Но той пое пътя си без угризения, защото се канеше да остане една нощ у семейство Финч в Шропшър. Трябваше да направи голямо отклонение, за да се отбие пътьом в Замъка, но Фреди гореше от нетърпение да види Бил и разбере как се справя в негово отсъствие.
Една проверка на околностите не му разкри издирвания обект, но му даде възможност да се види с баща си. Лорд Емсуърт, официален — та чак натруфен — в тъмен костюм последна мода и риза с твърда яка, се беше облегнал на парапета на кочината и общуваше със свинята си.
Свикнал да вижда своя създател в панталони до глезена и старо ловджийско яке с дупки на лактите, Фреди не можа да подтисне учудения си вик, достатъчно звучен, за да привлече вниманието на първия. Лорд Емсуърт се обърна, намествайки пенснето си, и това, което видя през него, когато го нагласи, също извика внезапен вопъл на устните му.
— Фреди! За бога, мислех, че си на гости. За дълго ли се връщаш? — попита той с вълнение, докато бащиното му сърце тупкаше тревожно.
Фреди облекчи страховете му.
— Само минавам, татенце. Трябва да съм у семейство Финч за обяд. Ами ти, каква е тая премяна?
— Ъ?
— Дрехите. Много си се изтупал.
— А — лорд Емсуърт кимна разбиращо. — Пътувам за Лондон с влака в дванадесет и четиридесет.
— Трябва да е нещо много важно, та да се изстреляш за Лондон по това време?
— Важно е. Особено важно. Ще се видя с чичо ти Галахад във връзка с друг художник за портрета на свинята ми. Онзи първият…
Тук лорд Емсуърт трябваше да спре, за да се пребори с чувствата си.
— Но защо не му изпратиш телеграма или просто не му се обадиш?
— Да му изпратя телеграма? Да му се обадя? — ясно беше, че на лорд Емсуърт не му бяха дошли наум тези разумни възможности. — Да му се не види, можех да го направя, защо не? Но вече е твърде късно — въздъхна той. — За беда забравих, че утре е рождения ден на Вероника и не съм й взел подарък. Майка й настоява да ида до Лондон и да поправя пропуска.
Нещо проблесна на слънцето. Беше монокълът на Фреди, който подскочи на носа на притежателя си.
— Мили боже! — възкликна той. — Рожденият ден на Вий? Ами да. Добре, че ми напомни. Напълно ми излезе от ума. Слушай, татко, ще направиш ли нещо за мен?
— Какво? — попита лорд Емсуърт предпазливо.
— Решил ли си какво ще купиш на Вий?
— Мислех си за някаква не много скъпа джунджурия, каквито момичетата обичат. Леля ти предложи ръчен часовник.
— Браво. Това ме устройва идеално. Иди в „Аспиналс“ на Бонд стрийт. Там имат всякакви часовници. Като стигнеш там, кажи им, че си упълномощен да действаш от името на Ф. Трийпуд. Оставих им огърлицата на Аги за почистване и поръчах още един медальон за Вий. Кажи им да изпратят огърлицата на… Схващаш ли, татко?
— Не — отвърна чистосърдечно лорд Емсуърт.
— Много е просто. От една страна — огърлицата, от друга — медальонът. Кажи им да изпратят огърлицата на Аги в Париж, хотел „Риц“…