Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Мислите, че имам някакъв шанс?
— Шанс? Ако на сто процента сигурност му се вика шанс.
Типтън преглътна шумно, носоглътката му заигра като струна на китара, ококори се и почти се катурна отново от парапета.
— Сто процента? — повтори той замаяно.
— Абсолютно. Никакво съмнение.
— Ами Фреди?
— Фреди ли?
— Тя не е ли влюбена във Фреди?
— Що за идея! Какво ви кара да мислите така?
— Първия ден, когато вечеряхме, тя го шляпна по ръката.
— Сигурно е имало комар.
Типтън подскочи. Тази теория не му беше идвала наум, и когато човек я разгледа отблизо, изглеждаше доста вероятна. Оная вечер в трапезарията сред присъстващите несъмнено е имало и комари. Той самият беше разплескал няколко. Голям камък му падна от сърцето. Погледът му за момент се спря на кравата и той си помисли какво прелестно, обичливо животно е тази крава. После камъкът се върна отново в първоначалното си положение и той поклати глава.
— Не. Той й прошепна нещо на ухото. А тя му каза „глупчо глупав“.
— О, за тогава ли говорите? Чух какво й прошепна. Че ония негови кучешки бисквитки били толкова хранителни, че можели да ги ядат и хора.
— Господи!
— Няма нищо между Вий и Фреди.
— Някога е била сгодена за него.
— Да, но сега той е женен.
— Да — каза Типтън и се усмихна мрачно. — Женен, разбира се. Женен, ха!
— А и те бяха сгодени само за две-три седмици. Случи се в Бландингс. Валеше по цял ден и като че ли стана, за да минава времето. Започва да ти се гади от таблата. Честно. На ваше място не бих се тревожила, че Вий е влюбена в друг. Не може да не сте я чул как ви хвали за оня номер с вилицата и чашата.
— Харесала ли го е? — викна страстно Типтън.
— Ако се съди по думите й, направо е шашната. Вий е от ония момичета, които обожават способните мъже.
— Това ме навежда на нови мисли — каза Типтън и замълча, за да се заеме с тях.
— Ако бях на ваше място, щях да й поискам ръката още сега.
— Така ли? — очите на Типтън се спряха на Прудънс и сега в тях нямаше нищо друго, освен обич, благодарност и уважение. Чудеше се как е могъл някога да я класифицира сред листните въшки, фъстъците и пр. Невероятно лошо попадение. Разбира се причината беше в липсата на някой и друг сантиметър и сега той осъзна, че като се поставят етикети на другия пол, това, което се взима предвид не е размерът, а душата.
— Господи! Наистина ли щяхте да го направите?
— Не бих губила и една секунда. Нека да ида и да й кажа, че искате да я видите, защото имате да споделите нещо изключително важно. Така ще можете да се обясните преди обяда. Чуйте как виждам нещата. Не искам да ви оказвам влияние, ако имате други идеи, но бих предложила следното: вие я викате да дойде на разговор зад рододендроните, и веднага щом се появи, изскачате, сграбчвате я, целувате я многократно и казвате: „Ти си жената на моя живот!“. Искам да кажа, много по-добре, отколкото да се оплитате в многословие. Направо пристъпвате към важното.
Епизодът, който описа, завладя напълно въображението на Типтън Плимсол и в продължение на няколко секунди той стоя мълчаливо, разигравайки го наум. После поклати глава.
— Няма да стане.
— Защо не?
— Няма да се реша. Първо трябва да пийна няколко глътки.
— Добре, пийнете. Точно това щях да предложа. Наблюдавам ви — откак сте дошъл, не сте вкусил нищо, освен боза. Това оказва влияние. Идете и си напълнете една чаша до горе.
— Да, ама ако го сторя, какво мислите ще стане? Пак ще цъфне онова проклето лице.
— Лице? Какво имате предвид?
Типтън разбра, че ще трябва да обясни необикновената ситуация и го стори. След като вече гледаше на това момиче като на любяща сестра и знаеше, че може да разчита на нейното съчувствие, никак не му беше трудно да се изповяда. С възхитителна яснота той я запозна с цялата поредица от събития — парите, които получи, желанието да празнува, двумесечния запой, визитата в кабинета на доктор Е. Джимпсън Мъргатройд, страшните думи на Е. Джимпсън, първата поява на лицето, втората поява на лицето, третата, четвъртата, петата и шестата поява на лицето. Той разказа историята си ясно и точно и далеч по-малко интелигентен слушател от Прудънс не би се затруднил да проследи сюжета. Когато свърши, тя остана мълчалива и замислена, вперила поглед в кравата.
— Разбирам — каза накрая. — Сигурно не ви е приятно.
— Не е — увери я Типтън. — Хич не ми е приятно.
— Всеки би се чувствал така.
— Щеше да е доста по-различно, ако ставаше дума за някое малко човече с черна брада. А това лице е нещо ужасяващо.
— Но нали не сте го виждал от първата вечер, която прекарахте тук?