Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Бил нямаше нищо против да разбере името на появилото се момиче, защото имаше нещо грубо в това „Хей!“, но май не се сети за друг начин да започне разговор, затова повтори обръщението, като този път се измъкна от шубрака и тръгна към нея. За беда, обаче, трябваше да се намери един корен в пръстта, който да го спъне и той политна напред с разперени ръце и пръсти, търсещи опора във въздуха. Това бе последното нещо, което би могло да възвърне разклатения вече дух на Вероника. Със седмици да беше репетирал, пак нямаше да изиграе по-реалистично и убедително ролята на демона, в момента в който започва да разпарчетосва красива девойка.
УЖАС В ЗАМЪКА БЛАНДИНГС, представи си утрешния вестник Вероника, бледнееща изпод ружа „Розова пъпка“. ОБЕЗОБРАЗЕНА ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ. ОБЕЗГЛАВЕНОТО ТЯЛО НАМЕРЕНО В РОДОДЕНДРОНИТЕ.
Макар и дъщеря на войник, Вероника Уедж не беше героиня. На нейно място други по-безстрашни войнишки дъщери можеха да останат твърди и само да вдигнат вежди с едно хладно „Сър?“, но тя се паникьоса. Парализираните й долни крайници се размърдаха и тя препусна по алеята като хрътка, надушила дивеч. Чу тежки стъпки след себе си, после те спряха. Най-сетне наближи избавлението, т.е. къщата където майка й се разхождаше на терасата. Вероника се хвърли в прегръдките й с ужасени писъци.
А Бил се върна на поляната. Има моменти в живота, когато всичко е срещу теб, а този момент бе точно такъв и затова той се почувства подтиснат и обезверен. Скъпата му дружка Фреди беше говорил за тайната бележка, като че ли това е най-лесната и проста задача на света. А започваше да става ясно, че трябва да бъде цял Макиавели, за да я осъществи. Всеки момент някой обвинител можеше да се изправи насреща му и да го уличи, че не е истински градинар, а само бледо копие. Точно тази сутрин бе решил, че моментът е дошъл, когато лорд Емсуърт взе че довтаса и го заговори надълго и нашироко за цветя, за които той не бе и чувал. Вярно, беше отбил атаката с няколко майсторски „Да, м’лорд“ и „О, м’лорд“ и едно вдъхновено „А-а, това си-с-с-с-сигурно е та-т-т-т-така, м’лорд“, като остави на събеседника си останалите реплики. Но можеше ли това да се повтори отново без да се стигне до катастрофа? Познанството му с деветия граф Емсуърт, макар и кратко, го остави с впечатлението, че умът на последния не е остър като бръснач, но няма ли дори и той при втора среща да се досети, че този градинар е доста странен и да сметне, че препоръките му имат нужда от проверка?
Наложително беше — при това преди заник слънце — да намери някой любезен съучастник, който да занесе бележката на Прудънс. Грешката му дотук бе, че се стремеше да вербува разни очилати гости на Замъка, които едва го поглеждат и отминават, или пък невротични дами от висшата класа, които хукват като зайци, щом ги заговори. На него му трябваше, сега чак го разбра, пратеник от по-долните стъпала на социалната стълбица, на който да представи случая като търговско предложение — някой от кухненската прислуга, както каза Фреди, който би бил очарован да свърши работа за две-три монети. И тази мисъл тъкмо се бе появила в главата му, когато съзря на поляната трътлеста женска фигура, вероятно на готвачката, устремена към него. Това беше толкова очевидно, че сърцето му подскочи, като че ли е видял дъга в небето. Като стисна бележката в едната ръка и два шилинга и половина в другата, той забърза да я посрещне. Само преди малко си беше представял, че Господ му праща на помощ Вероника Уедж. Сега правеше същата грешка по отношение на нейната майка.
Грешката, в чийто плен беше попаднал, съвсем не бе необикновена. Почти всеки, който за пръв път виждаше лейди Хърмион Уедж, я вземаше за готвачка. Това, което Бил оцени неправилно, бе, че въпросната персона е мила готвачка, сърдечна и отзивчива готвачка, която ще подскочи от радост, ако й се удаде възможността да подпомогне един влюбен в неволя. Бил не забеляза, че изражението й бе като на разярена готвачка, чиито най-съкровени чувства са били накърнени и която възнамерява да разнищи нещата без отлагане.
Обилно наквасените в сълзи излияния на дъщеря й бяха изпълнили гърдите на лейди Хърмион Уедж с толкова бурни антибрадоградинарски чувства, че тя за малко не се задуши. И най-кротката майка би се възмутила, ако някой градинар погне детето й, а тя съвсем не беше кротка. Като наближи Бил, лицето й беше огненочервено, а от устата й напираха толкова много гневни думи, че трябваше да спре, за да избере с коя да започне.