Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
И тъкмо се беше изгубил от поглед, когато откъм къщата с радостна стъпка се появи Вероника Уедж. Последните няколко дни тя прекара в недоумение и тъга, също както и родителите й, заради явно влюбения ухажор, който след едно обещаващо начало бе забавил темпо. Онази разходка на терасата под лунната светлина я бе оставила с впечатлението, че е намерила своя спътник в живота и че я очакват изключителни събития още на следващия ден. Но той беше дошъл и отминал, както и още други дни след него, а Типтън продължаваше да се държи странно сдържано. Меланхолията вече я бе обгърнала тотално, когато се появи Прудънс със своята невероятна новина, че той иска да се срещнат зад рододендроните.
Вероника Уедж, както вече се каза, не бе особено интелигентно момиче, но ако не й се дава зор и й се отпусне малко време, беше способна на логическо разсъждение. Тази покана, рече си тя, може да значи само едно. Мъжете не се срещат току-така с момичета зад рододендроните. Мъж, който кани момиче на среща зад рододендроните, е мъж, който възнамерява да не се ослушва повече, а да пристъпи към същността. Или поне така разсъждаваше Вероника Уедж. И сега, като бързаше към уреченото място, душата й ликуваше, бузите й горяха, а очите й хвърляха искри. Ако би я видял някой фотограф, би надал възторжен вик.
След няколко секунди оживлението й видимо спадна. Като пристигна зад рододендроните и установи, че там е сама, я обхвана чувство на разочарование и подтиснатост. Спря и се огледа. Видя много рододендрони, но не и Плимсол, и тази липса я озадачи.
И все пак не й беше дадена възможност да се замисли, защото в този момент осъзна, че в края на краищата не е сама. До ушите й стигна едно изсвирване и някакъв глас произнесе „Хей!“. Като предположи, че това е липсващият Ромео и чудейки се защо е избрал да постави такова прозаично начало на поетичната сцена, тя припна по посока на звука. И като го стори, изведнъж се сепна, опулена и ужасена — от гъстака на храстите от другата страна на алеята се подаваше едно лице с очи вперени в нейните.
— Олеле! — писна тя и се дръпна назад.
Бил Листър, най-милият и най-благородният сред мъжете, би се натъжил, ако можеше да прочете в хубавата й главица заглавието от сутрешния брой „Световни новини“ — ДЕМОН РАЗПАРЧЕТОСВА КРАСИВА ДЕВОЙКА. Погълнат от мисълта за бележката, която искаше да предаде на любимата, той бе забравил какъв ужасяващ вид придава на честните му черти асирийската брада. Дори и гладко избръснат, Бил си оставаше, както вече казахме, не по вкуса на всеки. А така, както надзърташе иззад брадата на Фрути Бифън, представляваше гледка, от която даже на Жана д’Арк би й прилошало.
Но той беше подценил този факт. Всичко, за което мислеше, бе че най-накрая се е появил някой, който може да му услужи и да стане негов пратеник. Първоначалното му намерение бе да повери бележката на високия младеж с очилата с рогови рамки, който стоеше до рододендроните преди малко. Беше го видял да идва по алеята и си помисли, че има вид на симпатяга, който ще бъде очарован да свърши едно добро дело. Затова забърза през поляната, за да го причака. А оня тип само го бе изгледал хладно и бе отминал. Внезапната поява на Вероника няколко секунди по-късно му се видя като манна небесна. Девойките, помисли си той, имат по-нежни сърца от мъжете с очила с рогови рамки. Бил беше престанал да се надява на среща със самата Прудънс. Ако тя се разхождаше някъде из околностите на Замъка Бландингс, то очевидно те не бяха ония, които той бе избрал. А пък и бележката казваше нещата много по-ясно и красноречиво, отколкото би могъл да разчита, че ще го стори езикът му. Знаеше си, че не го бива много в устата.