Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Дойде да ми вряска, че съм преследвал дъщеря й.
— Искаш да кажеш племенницата й.
— Не, дъщеря й. Едно високо малоумно момиче с опулени очи.
Почитаемият Галахад пое шумно въздух.
— Значи такава ти се е сторила Вероника, а? Странен поглед, Бил. Обикновено мъжете я сравняват с богиня. Е, както и да е, така е по-добре. Ситуацията е достатъчно сложна и щеше да се оплете още повече, ако имаше опасност да прехвърлиш обожанието си върху нея. Но ако чувствата ти към нея са толкова хладни, защо си я преследвал?
— Исках да й дам бележката за Пру.
— А ясно. Да, разбира се. И какво пишеше в бележката?
— Че съм готов да направя всичко, което иска — да се откажа от рисуването и да се захвана с оная моя кръчма. Сигурно Фреди ти е казал.
— Да, имам някаква представа. Е, колкото до бележката, не се тревожи. Тъкмо тръгвам за Бландингс и ще се погрижа да я получи.
— Много мило от твоя страна.
— Дребна работа. Това ли е писъмцето? — попита Почитаемият Галахад, поемайки плика, който Бил беше измъкнал от вътрешния си джоб като заек от цилиндър. — Малко е омазано с честна пот — добави той, оглеждайки го критично през монокъла си, — но не мисля, че Пру ще има нещо против. Значи така, решил си да поемеш в ръце „Черницата“? Намирам го за мъдро. В днешно време не си струва да се разправяш с изкуство. По-добре се закачи за някое изгодно търговско начинание. Не виждам причина да не направиш истинско бижу от „Черницата“. Особено ако я модернизираш малко.
— Точно това иска и Пру. Плувен басейн, кортове за скуош и разни подобни.
— Естествено, но ще ти трябва капитал.
— Там е работата, я!
— Бих желал да ти помогна. Ако го имах, щях да ти го дам начаса, но преживявам с дажбата от имението, която ми се полага като на по-млад брат. Имаш ли наум някой, от когото можеш да изкопчиш нещо?
— Пру се надяваше лорд Емсуърт да пусне малко. След като се оженим, разбира се. Но бедата е, че му казах да иде да се удави в блатото.
— Е, голяма работа. Какво от това?
— На него не му хареса много.
— Все още не те разбирам.
— Ами не мислиш ли, че не съм си постлал добре, ако ще искам подкрепата му?
— Разбира се, че не мисля. Кларънс никога не помни повече от десет минути това, което му казват хората.
— Но той ще ме познае, като ме види отново.
— Като човека, който е оплескал нещата с портрета на свинята му? Може и да му се яви смътен спомен, че някъде те е виждал, но това ще е всичко.
— Наистина?
— Абсолютно.
— Тогава защо — попита разпалено Бил, потрепервайки от самосъжаление при мисълта какви мъки бе понесъл, — защо ме накара да нося оная проклета брада?
— Изцяло от възпитателни подбуди. Всеки млад мъж, който навлиза в живота, трябва да сложи изкуствена брада, макар и само за ден-два. Това укрепва волята и го учи, че сме на тоя свят не само за удоволствия. И като отвори дума, не забравяй — имал си голям късмет, че си бил с брадата, когато си срещнал сестра ми Хърмион. Сега, когато те види без нея, тя няма да те познае.
— Кога имаш предвид?
— Когато утре дойдеш в Замъка.
— Когато… дойда… Какво?
— А, не ти ли казах? Докато си говорехме — обясни Почитаемият Галахад, — ми дойде на ум едно абсолютно просто решение на проблема ти. Кларънс ще дойде при мен да се консултира по въпроса за друг художник на Императрицата. Обади ми се от Маркет Бландингс, че ще бъде тука малко след пет. Когато пристигне, ще те представя за новия кандидат. Това ще реши всички трудности.
Бил зяпна. Лицето му заприлича на котка, уцелена от бой-скаут с тухла четворка. Човек трябва да почита гениалните умове, но те направо го оставят без дъх.
— Няма да успееш.
— Разбира се, че ще успея. Ще бъда безкрайно изненадан, ако се появи поне една засечка в преговорите. Скъпи момко, бил съм в близки контакти с брат ми Кларънс повече от половин век и го познавам от главата до върха на обувките. Коефициентът му на интелигентност е с около тридесет пункта по-нисък от този на някоя не особено съобразителна кокошка. Това, в което се съмнявам, са твоите възможности да не го разочароваш в относително малкия период от време, преди да се е предоставила възможност да измъкнеш Прудънс от Замъка и да се ожените. При първия опит май си се провалил.
Бил го успокои, че в това отношение всичко е наред — научил си е урока. И в този момент иззад ъгъла на Сейнт Джеймсиз стрийт се появи клатушкайки се лорд Емсуърт. Бил усети нов прилив на надежда. Планът, който благодетелят му бе начертал, изискваше от другата страна да има един разсеян и тъповат участник, а деветият граф Емсуърт несъмнено имаше вид точно на това, че и повече.