Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Коя — попита лорд Емсуърт леко заинтригуван — е Аги?
— Хайде, татенце. Какво ти става? Жена ми.
— Мислех си, че жена ти се казва Франсис.
— Е, не се казва Франсис. Казва се Ниагара.
— Какво странно име.
— Родителите й са прекарали медения си месец в хотел „Ниагара“.
— Ниагара е град в Америка, нали?
— Не толкова град, колкото голям водопад.
— Винаги съм го мислел за град.
— Нещо са те заблудили, татенце. Но, ако нямаш нищо против, да се върнем към същността. Времето лети. Кажи на ония симпатяги в „Аспиналс“ да изпратят по пощата огърлицата на Аги в Париж, хотел „Риц“, а ти донеси медальона. Не се бой, няма нужда да се бъркаш, платено е. Е, както виждаш, и бебе ще се справи.
— Бебе ли имаш? Момче ли е? Колко е голямо? Как се казва? На тебе ли прилича? — попита лорд Емсуърт, като изпита внезапно съжаление към злочестото отроче.
— Друго говорех, татко — търпеливо поясни Фреди. — Исках да кажа, че работата е фасулска. Всичко ли разбра правилно?
— Разбира се.
— Я да го чуя от твоята уста?
— Има медальон и огърлица…
— Само не ги обърквай.
— Никога нищо не обърквам. Искаш да изпратя медальона на жена ти и да донеса…
— Не, не, точно обратното.
— Хм, да, както щях да кажа преди малко, обратното. Напълно ясно ми е. Я ми кажи — лорд Емсуърт се върна на въпроса, който наистина го бе заинтригувал, — защо на Франсис прякорът й е Ниагара?
— Тя не е Франсис, същото важи и за прякора й.
— Какво за прякора й?
— Прякорът й не е Ниагара.
— Но нали ми каза, че й викат Ниагара. Бебето с нея в Париж ли е?
Фреди измъкна светлосиня кърпичка от ръкава си и попи чело.
— Слушай, татенце, имаш ли нещо против да отложим тоя разговор? Не за огърлицата и медальона, а за Франсис и бебетата…
— Харесва ми името Франсис.
— И на мен. Направо е музика в ушите ми. Но нека да го оставим настрана. По-добре ще е да го забравим. И двамата, скъпи ми татко, ще се почувстваме по-спокойни и по-щастливи.
Лорд Емсуърт нададе доволен вик.
— Чикаго!
— Ъ?
— Не Ниагара. Чикаго. Това е градът, за който си мислех. В Америка имаше един град Чикаго.
— И още си беше там, когато тръгвах. Е, нещо да се е случвало тук напоследък? — попита Фреди, решен да промени темата, преди родителят му да е започнал да пита защо са си кръстили бебето Индианополис.
Лорд Емсуърт се замисли. Тези дни беше променил диетата на Императрицата, при това доста резултатно, но нещо му подсказваше, че тази новина няма да заинтригува по-малкия му син, на когото винаги му е липсвала дълбочина. Ровейки се в смътните си спомени, той се сети за един разговор, който бе водил със зет си, полковник Уедж, половин час по-рано.
— Чичо ти Егбърт е много ядосан.
— За какво?
— Казва, че градинарите преследвали Вероника.
Това порази Фреди, който иначе беше мъж с широки възгледи. Вярно, братовчедка му Вероника беше твърде изкусително момиче, но той смяташе, че английските градинари са по-въздържани.
— Преследвали са я? Градинарите? Искаш да кажеш банда градинари?
— Не, сега си спомних, не всички градинари, а само един. И макар че не разбирам много, май не бил точно градинар, а онзи младеж, който е влюбен в братовчедка ти Прудънс.
— Какво!
Земята под краката на Фреди се завъртя и той докопа перилата на свинарника. Като се подпря на тях, замаяно заопипва носа си за монокъла, който отново бе дезертирал от поста си.
— Така поне твърди Егбърт. Но ми се струва странно. В такъв случай би трябвало да преследва Прудънс. Вероника изтичала при леля ти Хърмион, а пък тя веднага отишла при оня тип, за да го пита на какво прилича това. А той й дал бележка и два шилинга и половина. И тук — призна лорд Емсуърт — нещо не ми е много ясно. Не мога да разбера защо, ако тоя човек е влюбен в Прудънс, ще трябва да поверява тайната си кореспонденция на Хърмион, нито пък защо ще й дава два шилинга и половина. Хърмион си има достатъчно нари. Но, както и да е.
— Извинявай, татко — изхъхри Фреди, — ще тръгвам. Трябва да обмисля добре някои неща.
Той отново бръкна за кърпичката и отново попи чело. Историята, която така бе озадачила лорд Емсуърт, не представляваше никаква загадка за него. Ясно беше, че за втори път бедничкият Мазол беше сгафил и бе разбил на пух и прах превъзходния план, начертан специално за негово добро. Родителят не го бе споменал, но Фреди предполагаше как е свършил епизодът — Бил е бил изхвърлен за ухото от леля Хърмион като мокро коте. Несъмнено по това време нещастникът ближеше раните си в „Гербът на Емсуърт“ и довършваше с опаковането на багажа. В този момент му беше невъзможно да отиде там и да поговорят. Закъснението би означавало да не удостои с присъствието си обеда у тръпнещите в очакване домакини. С Финчови от Шропшър не може човек да си играе на иди ми-дойди ми, точно както и с Фаншоу-Кадуикови от Устършър.