Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Фреди тръгна бавно и не бе изминал много, когато забеляза една от ония груби скамейки, които по някакъв начин успяват да ти се изпречат на пътя всеки път, колчем тръгнеш из околностите на някоя провинциална къща. Въпросната скамейка със сигурност не би спряла Фреди, ако не бе забелязал, че на нея седи братовчедка му Вероника Уедж. Още повече, че до ушите му стигна жално подсмърчане и в следващия момент той установи, че момичето плаче. Това бе единствената гледка, която би могла да отклони мислите му от проблема с Бил. Не беше от мъжете, които биха подминали нехайно, когато самата Красота им се явява на пътя, изпаднала в беда.
— Хей, Вий, какво става — каза той, като ускори крачка. — Случило ли се е нещо?
Точно от това имаше нужда Вероника Уедж — от един отзивчив слушател, на когото да разкаже подробно странното поведение на Типтън Плимсол. Тя изплака историята си с прочувствени думи и след малко Фреди, който имаше меко сърце, се озова с братска ръка около кръста й, а след още малко вече я обсипваше с братски целувки. След като разказът приключи, той я възнагради с цял океан от охкане и тюхкане, като в същото време продължаваше да раздава още и още целувки.
На известно разстояние от тях, скрит зад едно дърво, Типтън Плимсол наблюдаваше мрачно срещата на влюбените с чувството, че някой го е млатнал с чук зад ухото.
V
Лорд Емсуърт пристигна в Лондон малко преди пет и взе такси до Клуба на заслужилия консерватор, където си запази стая за нощта. Бил, който пристигна по същото време, защото беше в същия влак, пое директно към щаб-квартирата на Почитаемия Галахад Трийпуд на Дюк стрийт.
В момента, в който лейди Хърмион бе експлодирала като спукана книжна кесия, разкривайки самоличността си, той осъзна, че ситуацията налага спешна среща и разговор с този изобретателен светски лъв. Макар краткият оглед на нещата да му подсказваше, че човешка ръка не може да се справи с положението, все пак се надяваше умът, който е оженил Рони Фиш за оная хористка изпод лапите на сто кръвожадни лели, да заработи и сега с цялата си първична мощ и да измъдри някое гениално разрешение на проблема.
Бил откри Почитаемия Галахад да стои до колата си пред входа и да си бъбри с шофьора. Задълженията на чичо Гали бяха свещени за благородната му душа, затова той се канеше да тръгне за Бландингс, където да присъства на тържеството по случай рождения ден на племенницата си Вероника.
Като видя Бил, Гали първо мигна учудено, а в следващия момент внезапно изпита тревога. Трябва да е станал някакъв провал. За мозък схватлив като неговия, присъствието на младежа на Дюк стрийт, а не с гребло в ръка в градините на Бландингс, съвсем очевидно внушаваше горния извод.
— За бога, Бил — викна той. — Какво правиш тук?
— Мога ли да поговоря с теб насаме, Гали? — каза Бил, мятайки недоволни погледи към шофьора, чиито големи розови уши стърчаха като на жираф и чието цялостно поведение показваше най-искрен интерес и сърдечно желание да чуе всичко.
— Ела насам — каза Гали и го дръпна надолу по улицата, извън слуховия обсег на любопитния. — Е, разправяй сега, какво става? Защо не си в Бландингс? Не ми казвай, че пак си забъркал каша и са те изритали!
— Всъщност, точно това направих. Но грешката не беше моя. Откъде да знам, че не е готвачка? Всеки на мое място би се заблудил.
Макар и все още в неведение какво точно се случило, Почитаемият Галахад лесно се сети кой в Замъка Бландингс може да бъде взет за готвачка.
— Говориш за сестра ми Хърмион, нали?
— Да.
— Помислил си, че е готвачката. При което…
— … й дадох два шилинга и половина и я помолих да предаде тайно бележката на Пру.
— Ясно. И тя се разфуча и те натири от градината. Гледай ти — сбърчи чело Почитаемият Галахад. — Чудна работа. Съвсем същото нещо се случи преди тридесет години със стария ми приятел Стифи Бейтс, само че той сбърка бащата на момичето с иконома. Хърмион задържа ли двата шилинга и половина?
— Не. Запрати ги по мен.
— А, значи си бил по-голям късметлия от Стифи. Той пусна на татенцето десет шилинга, а старецът му със старец се лепна за тях като пиявица. Спомням си, че Стифи не можеше да си намери място от яд затова, че е платил десет шилинга, за да бъде юркан през живия плет с градинарска вила. Той беше от ония хора, които щом са си платили, трябва да си получат полагаемото. Но как стана така, че срещна Хърмион?