Пълнолуние в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселина Тихолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пълнолуние в Бландингс». Краткое содержание книги:
Лондон с неговата врява и блъсканица, с ръгащите се хора й омнибуси, хукнали след невинния човек като хрътки след заек, винаги разтреперваше господаря на Замъка Бландингс и смъкваше умствените му способности още няколко пункта по-надолу от гореупоменатото ниво. В този момент той стоеше в началото на Дюк стрийт и се попипваше за пенснето си, което в следствие на опасното пресичане на главната улица, беше напуснало с подскок мястото си. Устата му зееше, шапката му се бе килнала, а очите блуждаеха кой знае къде. Даваше отлични перспективи от гледна точка на някой уличен джебчия, а Бил, макар и да не бе такъв, също остана доволен.
— А, ето го и него — обади се Гали. — Сега слушай внимателно. Ще чакаш, докато се приближи, а после ще кажеш, че много бързаш. Ще вървиш бавно до Сейнт Джеймсиз Палис12 и ще се върнеш обратно. Останалото остави на мен. Ако не знаеш какво извинение да си намериш затова, че се връщаш, можеш да се престориш, че си забравил да ме питаш нещо. Здравей, Кларънс.
— А, Галахад — каза лорд Емсуърт.
— Трябва да тръгвам — обади се Бил и сърцето му трепна, когато пенснето на новодошлия се закова върху него. Въпреки уверенията на своя благодетел, не можеше да подтисне известно безпокойство и страх, озовавайки се очи в очи с човека, с когото предишната среща се бе оказала толкова мъчителна.
И все още не се бе успокоил, когато след препоръчаната кратка обиколка се върна на Дюк стрийт и установи, че Почитаемият Галахад му се усмихва окуражително.
— Скъпи приятелю. Връщаш се, а? Превъзходно. Ще ми спестиш един разговор от провинцията. Познаваш ли брат ми? Лорд Емсуърт, мистър Хандсиър.
— Приятно ми е — каза лорд Емсуърт.
— Приятно ми е — отвърна нервозно Бил.
Той отново почувства безпокойство и страх. Ще бъде прекалено да се каже, че деветият граф бе вперил остър поглед в него, защото на късогледия благородник изобщо не му се удаваха острите погледи, но той определено се пулеше някак напрегнато. И наистина, току-що на лорд Емсуърт му бе минало през ума, че някъде и някога е виждал Бил. Може би в клуба.
— Изглеждате ми познат, мистър Хандсиър — каза той.
— О, така ли?
— Ами естествено — намеси се Гали. — Страхотно е известен нашият Хандсиър. Има го непрекъснато по вестниците. Я кажи, скъпи ми Хандсиър, много ли си зает сега?
— О, не — отвърна Бил.
— Можеш ли да приемеш една поръчка?
— О, да.
— Браво. Виждаш ли, брат ми се чудеше дали може да те придума да дойдеш в Бландингс утре с него и да нарисуваш портрет на свинята му. Сигурно си чувал за Императрицата на Бландингс?
— О, разбира се.
— Чувал сте? — оживи се лорд Емсуърт.
— Скъпи ми братко — захили се под мустак Гали, — разбира се. Като водещ английски художник анималист, на Хандсиър това му е работата — да държи под око най-прочутите прасета в страната. Да не кажа, че той изучава снимки на Императрицата от доста време.
— О-о, от години.
— Виждал ли сте някога по-прекрасно животно?
— Никога.
— Тя е най-охранената свиня в Шропшър — каза Гали, — като изключим лорд Бърслъм, който живее оттатък Бриджпорт. Ще ти хареса да я рисуваш. Кога каза, че се връщаш в Бландингс, Кларънс?
— Утре в дванадесет и четиридесет и две. Може би ще се срещнем на гара Падингтън, мистър Хандсиър? Превъзходно. А сега, боя се, че трябва да ви оставя. Трябва да ида до един бижутерски магазин на Бонд стрийт.
И той се заклатушка нататък, а Гали погледна към Бил с обяснимо задоволство.
— Готово, момко. Какво ти казвах аз?
Бил дишаше тежко, като човек минал през емоционално изпитание.
— Защо точно Хандсиър? — попита той накрая.
— Кларънс ми е казвал, че винаги се възхищавал на неговия „Елен в засада“. Оттук ми се отвори приказката.
Глава седма
I
На сутринта след заминаването на лорд Емсуърт за Лондон Замъкът Бландингс осъмна окъпан в топлината на един прекрасен летен ден. Небето беше с цвят на сапфир, а слънцето, което набираше сили с всеки час, позлатяваше двора и градините и превръщаше езерото в сребърно видение. Сред цветята жужаха пчели, бръмчаха насекоми, птици пощеха перата си в храсталака и градинари се потяха с всяка своя пора.
Може би единственото място, до което слънчевите лъчи не достигаха, беше малката пушалня до приемната. В нея слънцето не влизаше до късно следобяд и затова Типтън Плимсол, след като закуси скромно с чаша кафе и куп черни мисли, се оттегли там, за да размишлява върху трагедията, която бе разбила живота му. Не му беше до слънчеви лъчи. Ако зависеше от него, би изхвърлил на боклука тази бляскава утрин, милваща планинските върхари с царствени очи, и би я заменил с нещо от рода на метеорологичните условия, описани в „Крал Лир“, Второ действие.
12
Дворец в Уестминистър, кралска резиденция от 1697 до 1837, бел.пр.