Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Амеротке се усмихна, поглади Шуфой по главата и го изправи на крака. Джуджето стана и пъхна ръката си в неговата.
— Съжалявам, господарю — промърмори той, — искам да кажа, съжалявам за вчера. Пих толкова много.
— Не се притеснявай — отвърна Амеротке. — Вчера си беше за вчера. Днес си е за днес. Нека направим това, което трябва да направим.
Един храмов прислужник ги преведе покрай Дома на възхвалата, после през градината до стаичката на Хутепа — малко помещение, мрачно и тъжно, сякаш още пазещо спомена за мъртвата девойка. Амеротке се вгледа в леглото: шептящите воали, които бяха предназначени да предпазват спящия от досадните насекоми през нощта, бяха дръпнати встрани. Той погледна облегалката за главата, тапицирана в синьо и златно; следите от пот все още се виждаха.
— Господарю — попита Шуфой, — какво търсим?
— Претърсваме тази стая — отговори му Амеротке. — Не гледай за очевидното, а по-скоро за нещо скрито, неподходящо, нещо, което не би трябвало да е тук.
Амеротке седна на леглото. Ленените чаршафи върху широкия, напълнен с памук дюшек бяха доста мръсни. Това го озадачи. Останалата част от стаята на Хутепа изглеждаше много чиста. Това беше едно спретнато, подредено място, стените бяха изрисувани с изискани сцени, изобразяващи хесетки, които пееха или беряха цветя край бистро езеро; подът бе излъскан до блясък; тръстиковите рогозки бяха изрядно чисти, без нито едно петънце. Той забеляза сухия чесън, окачен в една малка ниша в горната част на стената за предпазване от мишки. Имаше и подредени гърненца с билки, чието предназначение бе да гонят насекомите, а мрежата, покриваща прозореца, трябваше да служи като допълнителна защита от прах и мухи. Драпирани дрехи и церемониални роби бяха грижливо окачени на кукички по стените. От едната страна на стаята бяха подредени ракли и сандъчета с дръжки във формата на гъбки, всички боядисани в приятна охра, с черни и бели кантове. Амеротке помоли Надиф да изпразни съдържанието им на леглото. Стаята бе доста тясна, затова отпрати Шуфой в Дома на смъртта да провежда допълнителни разследвания. Дрехите и робите бяха свалени от закачалките на стената заедно с един увехнал венец, който висеше на пирон, забит във вратата. Надиф изпразни сандъците и ковчежетата и съдържанието им се разсипа на показ: систра, гривни от карнеол, огърлия от яспис, пръстени, купичка за смесване на козметика, чифт чехли от кожа на газела, полирано бронзово огледало, съдчета за гримове за очи, чернилка, гребен от слонова кост, делвички с кремове и парфюми. После Надиф донесе една доста голяма кутия за бижута, облицована с абаносови ленти и инкрустирана с малки парченца слонова кост и порцелан. Той отвори капака и изпразни и нейното съдържание на леглото, а след това я претегли на ръка. Амеротке, заинтригуван, дойде по-наблизо до него. Надиф извади камата си и откърти дъното на кутията, под което зейна скривалище. Оттам той измъкна два малки свитъка обработен папирус и ги подаде на Амеротке. Съдията ги разви бързо, четейки отдясно наляво старателно изписаните символи около изкусно начертани карти. След това се приближи до миниатюрното писалище, поставено до стената в дъното на стаята. Табличката за писане върху него бе добре оборудвана с тръстикови калеми, гърненца с мастило, пемза за почистване и малки четчици за писане. Мастилата също бяха като на професионален писар: зелено, черно и червено.
— Хм, книжовник — промърмори Амеротке. — Хутепа е била добре образована.
— Нормално е за храмова хесетка — каза Надиф. — Много от тях са ерудирани; вещи са в изкуството на Тот.
— Но какво чак толкова е писала? — попита Амеротке. — И защо?
Съдията отвори едно сгъваемо столче и се настани на него, за да може по-добре да улавя светлината от прозореца, после заедно с Надиф, който надничаше над рамото му, бързо, но внимателно изчетоха двата ръкописа. Явно Хутепа бе писала с шифър, известен само на нея, но картите, които бе нарисувала, бяха повече от ясни. Малкият Акхет, хоризонтът, изрисуван над едната схема, изобразяваше плоските земи, равнините на запад от Тива, които се простираха до Двореца на истината; сиви варовикови низини, които приютяваха гробниците на фараоните. Две големи долини доминираха в този район, но имаше и други, скрити, по-тесни от тях. Амеротке познаваше терена много добре. Хутепа бе идентифицирала именно една от тези тесни долини и й бе дала наименованието Хуанека. Съдията се навеждаше ту над единия, ту над другия свитък. Навън отекваха шумовете от храма — мучене на говеда, водени към жертвени кошари; викове на работници; далечни песни на хорове, химни и мелодии на репетиращи музиканти. Той слушаше всичко това с половин ухо, докато проучваше свитъците. Установи, че Хутепа е използвала не толкова шифър или код, колкото съкращения на определени думи и букви. Отначало се чудеше какво е това, коя е тази Хуанека, докато не стигна до фразата „вдовицата на Ари Сапу“. Изглежда, че Хутепа е издирвала автора на Книгите на гибелта, който бе живял в този храм преди около петдесетина години и очевидно е бил женен за жена на име Хуанека. След като е бил заловен и екзекутиран, а името му е било прокълнато навеки, неговата вдовица, явно непричастна в престъпленията на мъжа си, е била оставена да изживее живота си като почтена, уважавана пенсионерка към храма. Сигурно са нямали деца, защото Хуанека бе живяла сама, лишена от фамилна гробница. Според Хутепа обаче вдовицата използвала цялото си останало състояние, за да поправи това, като купила гроб в така наречената Долина на забравата. Хутепа бе открила този гроб и бе дала прецизни детайли за местоположението чу.