Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Какво е това? Да не е врана?
— Прекалено е голяма. По-скоро е гарван.
— Мъртъв ли е?
— Да. Определено е мъртъв. Не го докосвай.
Само че тогава тя не ме послуша. Надявах се поне сега да се вслуша в съвета ми.
— Още дишаше, когато се прибрах в стаята — прошепна ми Лиса, вкопчила се в ръката ми. — Макар и едва-едва. О, Господи, толкова е разтърсващо. Трябва много да е страдала.
Усетих как в гърлото ми се надигна горчилка. В никакъв случаи не биваше да повръщам.
— А ти да не би?…
— Не. Искаше ми се… но… и тъкмо се канех да…
— Тогава забрави за това — прекъснах я остро. — Глупаво е. Глупава хлапашка шега. Ей сега ще почистят. Ако поискаш, вероятно ще ти дадат нова стая.
Тя се извърна към мен с див блясък в очите.
— Роуз, помниш ли… че ние с теб веднъж…
— Спри — отсякох аз. — Забрави за онова. Сега не е същото.
— Ами ако някой е видял? Ами ако някой знае?
Стегнах хватката си около ръката й, дори забих нокти в кожата й, за да привлека вниманието й. Тя се сепна рязко.
— Не. Не е същото. Онова няма нищо общо с това. Чуваш ли ме? — Усещах вперените в нас погледи на Натали и Дмитрий. — Всичко ще бъде наред. Всичко ще е наред.
Лиса кимна, макар че изражението й подсказваше, че не ми е повярвала.
— Почистете всичко тук — разпореди Кирова на надзирателката. — И проверете дали някой е видял нещо.
Най-после някой се досети, че аз бях тук и заповяда на Дмитрий да ме отведе, въпреки че разгорещено ги молех да ме оставят при Лиса. Той ме поведе обратно към спалните помещения на начинаещите. Не проговори, докато не стигнахме там.
— Ти знаеш нещо. Нещо за случилото се. Това ли имаше предвид, когато предупреди директор Кирова, че Лиса е в опасност?
— Не зная нищо. Било е само някаква тъпа шега.
— Имаш ли някаква представа кой може да го е направил? И защо?
Замислих се. Преди да избягаме оттук, бих могла да посоча много хора като евентуални извършители. Това се дължеше на начина ни на живот, защото тогава бяхме много популярни. Но сега? Лиса водеше доста по-скромен живот. Единствената личност, която наистина ни мразеше и презираше, беше Мия, но тя май винаги предпочиташе да води битките си с нас чрез думи, а не с действия. Но дори и да бе решила да предприеме нещо по-агресивно, защо ще прави това? Подобно нещо не беше типично за нея. Съществуваха милион други начини да си го върнеш на някого, който те дразни.
— Не — отговорих му. — Нямам никаква представа.
— Роуз, ако знаеш нещо, кажи ми го. Ние с теб сме в един отбор. Длъжни сме да я защитим. А това днес беше сериозно.
Извърнах се, решила да насоча към него гнева си от инцидента с лисицата.
— Да, сериозно е. Всичко е толкова сериозно. Ако продължаваш да ме караш само да тичам по цял ден, кога ще се науча да се бия, за да мога да я защитавам! Щом толкова искаш да й помогнеш, тогава ме научи на нещо! Научи ме как да се сражавам, защото вече зная как да се спасявам с бягство.
До този миг не бях осъзнала колко силно копнеех да се науча да побеждавам в истински схватки, колко страстно желаех да се докажа пред него, пред Лиса, пред всички останали. Инцидентът с лисицата ме накара да се почувствам безпомощна, а това никак не ми допадаше. Исках да направя нещо, каквото и да е.
Дмитрий понесе спокойно избухването ми, без по лицето му да трепне и мускул. Когато свърших, просто ми махна с ръка да вървя напред, все едно че нищо не бях казала:
— Хайде, върви. Иначе ще закъснееш за упражненията.
Глава 8
Изгаряща от гняв, през този ден аз се впусках в тренировъчните схватки по-стремително и умело, отколкото когато и да било при упражненията ми с начинаещите от нашия клас. Толкова се увлякох, че накрая спечелих първата си победа в пряка схватка, като тръшнах на дюшека Шейн Райе. Направо го попилях. Но нали вече се бяхме сприятелили, той не ми се разсърди, дори изръкопляска на изпълнението ми заедно с неколцината зрители в салона.
— Започнала си да си възвръщаш старата форма — отбеляза Мейсън след часовете.
— Така изглежда.
Той докосна нежно ръката ми.
— А как е Лиса?
Не се изненадах от това, че и той вече знаеше. Слуховете се разпространяват толкова бързо понякога, че оставаш с впечатлението, че тук всеки притежава телепатична връзка.
— Добре е. Справя се някак. — Не си направих труда да му обяснявам откъде знам, че е добре. Нашата невидима връзка се пазеше в тайна от другите ученици в Академията. — Мейс, ти твърдиш, че добре познаваш Мия. Мислиш ли, че тя може да стои зад всичко това?