Жълтите очи на крокодилите

- Съвсем самичка! - въздъхна тя и остави молива.

Истински подвиг.

Разбира се, благодарение на преводите за кантората на Филип, добре че бяха те, иначе... Беше работила къртовски през целия юли и август, без да си дава почивка, сама в апартамента в Курбвоа, единственото й развлечение бе да полива цветята на балкона! Най-голям зор видя с бялата камелия. Антоан взе децата през юли, както се бяха разбрали, а през август Ирис ги покани във вилата си в Довил. Около петнайсети Жо си даде една кратка седмица отдих и се присъедини към компанията. Момичетата бяха в суперформа. Загорели, отпочинали, пораснали. Зое беше спечелила първо място на конкурса за пясъчни замъци и се фукаше с наградата си - цифров фотоапарат. „Ау - възкликна Жо, - веднага си проличава, че се движим сред имотни хора!“, а Ортанс въздъхна неодобрително. „О, скъпа моя, толкова е хубаво да се отпуснеш и да дърдориш глупости!“ - „Съгласна съм, мамо, но може да засегнеш Ирис и Филип, а те са много добри с нас...“

Жозефин си обеща да си мери приказките и да не се изкушава да приказва каквото й хрумне. Чувстваше се много по-непринуде-но в компанията на Филип. Сякаш бе негова сътрудничка, въпреки че задълженията й далеч не отговаряха на тази функция. Една вечер двамата останаха сами на понтона. Той й разказа за делото, което току-що бе приключил и за което тя бе превела встъпителните бележки. По-късно се чукнаха за здравето на този нов клиент. Тя много се трогна.

Къщата беше красива, сякаш увиснала във въздуха между морето и дюните. Тук всяка вечер устройваха празненства, през деня ходеха за риба, изпичаха улова на големите скари, пробваха нови коктейли, а момичетата се въргаляха по пясъка и се хвалеха, че са се натряскали.

Не й се връщаше в Париж. Но когато видя чека, който й връчи секретарката на Филип, престана да се окайва. Помисли, че има някаква грешка. Подозираше, че Филип е надул хонорара й. Рядко го виждаше - обикновено я приемаше секретарката му. Понякога й драсваше кратка бележка, хвалеше я за работата й. На една от тях беше прибавил послепис: „Не съм и очаквал друго от теб.“

Сърцето й се разтуптя. Припомни си разговора им в кабинета му вечерта, когато... вечерта, когато се беше скарала с майка си.

Неотдавна сътрудничката на Филип, на която предаваше преводите, я беше попитала дали смята, че би могла да превежда англо-езична литература. „За книги ли става дума?“ - опули се Жо. „Да, естествено...“ - „За истински книги?“ „Да... - отговори жената, леко изнервена от въпросите на Жо. - Един от нашите клиенти е издател. Има нужда от бърз и качествен превод на биография на Одри Хепбърн. Затова се сетих за вас.“ „За мен?“ - попита Жозефин удивена. „Да, да, за вас!“ - отвърна адвокат Каролин Вибер, която започваше наистина да се дразни. „О, ами да, разбира се -опомни се Жо. - Няма проблем! Закога ще му трябва преводът?“

Адвокат Вибер й записа телефона на човека, към когото трябваше да се обърне, и всичко се подреди много бързо. Дадоха й два месеца срок да предаде превода на „Одри Хепбърн, един живот“, 352 страници дребен шрифт! Два месеца, пресметна тя наум, това значи да съм готова в края на ноември!