Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Ясно.
— Аз ще докарам лодката и ще се опитам да я вкарам вътре. Ще изчакаме, докато мръкне, и тогава ще видим.
Реми кимна, донагласи водолазната си екипировка, хвърли последен поглед наоколо, после нагази във водата и се гмурна. Сам гледаше как следите от мехурчета прекосяват лагуната и се скриват в пещерата. След това се вмъкна в шубрака, където Реми бе скрила лодката. Спря, затвори очи и се ослуша, но не чу нищо.
Прибра всички по-дребни вещи в двата водоустойчиви сака и ги закачи за кнехта. После върза два метра и половина дългото въже на лодката около колана си, влезе във водата и заплува през лагуната. Беше стигнал до средата, когато изведнъж чу шума на перките. Обърна се и видя хеликоптера, който се показа над върховете на палмите и закръжи над него. Вратата беше отворена и един мъж в тъмни дрехи се беше навел и го гледаше. Веднага разбра, че това не е похитителят на Фробишър, Архипов, а другият мъж, чиято снимка Руб му изпрати — Холков. Няма съмнение и за предмета, който Холков държеше в ръце — малко полуавтоматично оръжие.
Сам си пое бързо въздух и се гмурна. Главата му изчезна под водата точно в мига, когато единият борд на лодката избухна със силно свистене. Водата се развълнува. С периферното си зрение той виждаше куршумите, които пронизваха повърхността, оставяйки следи от пяна. Лодката се подмяташе и свистеше при всеки удар на куршум, докато накрая се сгърчи и моторът я завлече към дъното с кърмата надолу.
Сам яростно риташе с крака и загребваше широко с ръце, мъчейки се да стигне до входа на пещерата. Огънят спря за две секунди — явно за презареждане, после започна отново. Куршумите се сипеха като град върху водата, прорязвайки я на повече от метър, преди да изгубят скорост и да паднат безпомощни на дъното. Сам се мушна под каменната арка и всичко потъна в мрак. Пукотът на оръжието и бръмченето на перките заглъхнаха.
Превъртя се и зарита с крака нагоре, опитвайки се да напипа с ръка тавана. Въже… въже… хайде… Усети нещо да се удря в краката му: лодката. Беше уловена от прилива и той я влачеше към пещерата. Почувства дръпване в колана, въжето се опъна и самият той беше повлечен надолу. Някъде далеч продължаваше да се чуват откоси. Пръстите му попипаха въжето; той извади ножа от канията на глезена си и го отряза. Водата обаче продължаваше да го всмуква навътре.
С парещи дробове и разтуптяно сърце от недостига на въздух Сам се мъчеше да върже въжето около дръжката на ножа. Ножът се изплъзна от пръстите му и се удари в гърдите му. Той го хвана, опита отново и успя да направи рифов възел. После се устреми към повърхността и след миг излезе на въздух. Вдясно с периферното си зрение видя Реми, хванала се за скалата. Усети как водовъртежът го увлича.
— Сам, какво…
— Дай колкото въже имаш!
Той хвърли ножа и го преметна през пътечката. Щом оръжието падна обратно във водата, той заплува към него, протегнал ръка да хване въжето. Изведнъж нещо го дръпна настрани, към стената. Течението влачеше още по-силно лодката.
— Реми, въжето! Хвърли го!
— Идвам!
Той чу пляскането, видя я как плува към него. Лодката се превръщаше в непосилен товар. Главата му потъна под повърхността, вода нахлу в устата и носа му.
— Хвани го! — извика Реми. — Точно пред теб е!
Сам почувства, че нещо го удря по бузата. Пръстите му напипаха въжето и той го стисна здраво. Течението спря да го влачи.
Той си пое въздух, изчака искрите зад очите му да изчезнат, после ги отвори и погледна зад рамо.
Реми висеше наполовина над водата на другия край на въжето. Фенерът се поклащаше от колана й и хвърляше сенки по стените.
— Добро мятане — отбеляза Сам.
— Благодаря. Ти добре ли си?
— Да, а ти?
— В общи линии.
И двамата останаха неподвижни няколко секунди, докато се опомнят, после Сам каза:
— Ще те издърпам нагоре до пътечката. Вържи въжето, после и аз ще се кача.
— Добре.
Докато Реми се катереше по въжето като маймунка, си пролича, че деветдесетминутните упражнения по силова йога и пилатес, три пъти седмично, не са без полза. Когато се покачи върху пътечката, дъските силно изпукаха и тя замръзна.
— Легни по дължина, за да разпределиш тежестта — каза й Сам, — бавно.
Тя го послуша, а после с колене и лакти провери дъските, за да се увери, че никоя от тях няма да поддаде.
— Мисля, че всичко е наред — рече тя. След това свали плавниците, закачи ги за колана и завърза въжето.