Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Тя кимна.
— Има само малка пукнатина — няколко сантиметра широка, а до повърхността са към два метра.
— Но видя дневна светлина?
— Да, слънцето тъкмо залязваше.
— Добре, може да не е изход, но поне имаме въздух. Само че взеха проклетата бутилка.
— Дай да се грижим за проблемите един по един, Сам!
— Права си. Да излизаме оттук, преди…
В този момент откъм първата зала се чу тътен, последван от още два.
— Залегни!
Сам натисна Реми към дъските на кея и легна върху нея. След няколко секунди почувстваха как ги удря хладен въздух. През тунела нахлуха облаци прах, които изпълниха цялата зала, а по-тежките частици се посипаха върху тях като дъжд. Сам и Реми вдигнаха глави.
— Най-после сме сами — промърмори Реми.
Сам се ухили, стана, изтупа се и й помогна да се изправи.
— Искаш ли да поостанем?
— Не, благодаря.
— Тогава да отиваме в спасителната си шушулка.
Реми сложи ръце на хълбоците си.
— За какво говориш?
Сам свали фенера от колана и освети корпуса на подводницата.
— За това!
— Обясни ми, Фарго!
— За всеки случай ще проверя, но най-вероятно няма да можем да излезем, откъдето влязохме. Никой не знае къде сме, така че не можем да разчитаме някой да ни намери. Значи остава ни една възможност: надолу по реката.
— А, онази река, която уби единия от хората на Холков и го завлече в ада? За нея ли говориш?
— Трябва да отива някъде. Тунелът е почти пет метра в диаметър, а водата се движи бързо и стабилно. Ако някъде се стеснява, щяхме да забележим обратно течение или следи от приливи по стените. Повярвай ми, тази река се влива в нещо — или над земята в някое езеро, или в друга морска пещера.
— Сигурен си в това?
— Общо взето, да.
— На това му се казва субективна преценка. — Реми прехапа устни. — А какво ще кажеш да използваш магичните си инженерни способности и да взривиш един от резервоарите, за да пробиеш дупка в тавана?
— Мощността няма да стигне, а пък може да съборим тавана върху главите си.
— Вярно. Ами ако изчакаме да се съмне и запалим коренищата? Ще подадем димен сигнал… — в мига, в който го изрече, Реми почувства абсурдността на думите си и се намръщи. — Забрави, ще се задушим, преди да пристигне помощ!
— Занимавала си се с пещерно гмуркане не по-малко от мен. Разбираш от геология. Тази река е най-добрата ни възможност. Единственият ни шанс, Реми!
— Добре. Има обаче един проблем: шушулката е пълна с вода и се намира на пет метра под водата.
— Да, това е проблем…
След като се увериха, че входът на основната зала наистина е затрупан, двамата се върнаха в залата с подводницата и се заловиха за работа. Първата им задача беше да извадят екипировката си от дъното, а после да претърсят щайгите на Кригсмарине за всякакви неща, които можеха да им влязат в работа. Освен сандъче, пълно с ръждиви инструменти, намериха четири маслени лампи и дузина свещи, които се запалиха само щом ги близна пламъчето от запалката на Сам и обляха с жълтеникава мъждива светлина кея и водата наоколо. Докато Реми преглеждаше останалото оборудване и сандъчето с инструменти, Сам стоеше на ръба на кея и гледаше към водата.
— Добре — каза Реми, — имаме две бутилки с въздух, едната на две трети, другата пълна догоре, два работещи фенера с неясно колко заредени батерии, фотоапаратът ми е прострелян, но бинокълът е наред, револверът е сух, но не гарантирам за мунициите, две манерки вода, малко подгизнала телешка пастърма, аптечка за първа помощ, твоят мулти инструмент „Гербер Нотилус“, един сух сак в добро състояние и още един, който прилича на швейцарско сирене и накрая, два мобилни телефона сухи, работещи, заредени почти докрай, но напълно безполезни тук.
— А моторът?
— Подсуших го, доколкото можах, но няма да разберем дали работи, докато не го изпробваме. Резервоарът няма дупки и вентилите са затворени, така че според мен е добре.
Сам кимна и пак се обърна към водата. След десетина минути се прокашля и каза:
— Добре, можем да го направим!
После отиде и седна до Реми.
— Да чуем — обърна се към него жена му.
Сам започна да обяснява. Когато свърши, Реми сви устни, наклони глава и кимна.
— Откъде започваме?