Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Въпросът беше дали са жертва на самовнушение и виждат това, което им се иска да видят, или там наистина има нещо. Един поглед към Реми му стигна да разбере, че и тя се пита същото.
— Има само един начин да разберем — рече той.
Пролуката в рифа беше тясна, по-малко от осем фута, и върхът на корала оставаше потопен от прилива и вълните — точно колкото да остане невидим от разстояние, но достатъчно високо, за да направи гумената им лодка на парчета, ако Сам сгреши.
Реми седеше на носа и гледаше във водата, наведена напред и стиснала с ръце ръба на лодката.
— Ляво… ляво… ляво… добре, изправи… продължавай така…
От двете страни на лодката Сам виждаше острите върхове на коралите през пяната и тюркоазната вода. Умело жонглираше с газта и кормилото, търсейки деликатния баланс между скорост и мощност. Ниската скорост можеше да позволи на течението да ги отнесе към рифа, а прекалената мощност нямаше да позволи на Сам да реагира навреме на указанията на Реми.
— Добре… силен десен!
Сам завъртя кормилото и лодката зави тъкмо навреме. Една вълна се разби в рифа и подметна кърмата.
— Дръж се!
Той увеличи мощността.
— Ляво… още малко… още…
— Колко остава?
— Три метра и край.
Сам погледна през рамо назад. На няколко метра зад гърба им се надигаше голяма вълна.
— Ще ни удари! — извика той. — Дръж се!
— Почти преминахме… завий надясно… изправи… добре. Газ до дупка!
Сам дръпна лоста докрай, точно когато вълната се разби под кърмата. Усети как сърцето му се качи в гърлото. За част от секундата лодката се озова във въздуха сред пръски и вой, после се приводни в спокойното заливче.
Реми се завъртя по гръб, облегна се на носа и въздъхна:
— Пак ще го кажа, Сам Фарго — знаеш как да накараш едно момиче да си прекара добре.
— Правя, каквото мога. Добре дошла в лагуната на Козята глава.
Глава 16
— Право напред към рая — рече Сам и изправи носа на лодката.
След като прекараха последните осем часа първо в пържене под безмилостните лъчи на слънцето, а после в усилия да се изплъзнат от рифа като от зъби на акула, сенчестата лагуна им се видя истински рай. Тя беше широка около трийсетина метра, от север и юг беше заобиколена от брегове, задушени от ниски борове и палми. Скалата, която се издигаше на десет метра отвесно над водата, беше покрита с пълзящи растения, листа и надвиснали бананови дървета, а двете най-изпъкващи от тях оформяха рогата на козела. Отляво на скалата имаше полукръг от бял пясък приблизително с размерите на веранда. Слънцето вече залязваше и лагуната бе потънала в дълбока сянка. Водата беше гладка като стъкло. Из въздуха се носеше симфония от цвърчене и жужене.
— Нелошо място да прекараме нощта — съгласи се Реми. — Не е „Четирите сезона“, но определено има чар. Въпросът е дали сме на правилното място.
— Това не знам, но едно е сигурно: имаме пещера — посочи Сам и завъртя кормилото, за да насочи лодката към скалата. Когато се изравни с нея, отне газта.
Водата тук едва доловимо се въртеше в посока на часовниковата стрелка с отблясъци в цветовете на дъгата, което по принцип говореше за извиране на прясна вода Сам изрови маската си от чувала, сложи я и потопи глава във водата. Макар сгрявана цял ден от слънцето, усети хладината й върху кожата си. Десетки рибки се стрелкаха във всички посоки, поглъщайки невидими парченца храна.
Сам вдигна глава. Потопи пръст във водата и го близна. Беше около три пъти по-малко солено от морската вода.
— Подводна река?
— Най-вероятно — отвърна той, отърсвайки водата от косата си.
Макар и рядко срещано явление, морските пещери в този район понякога се свързваха с ерозионни, параклазни и диаклазни пещери, а те на свой ред — с подземни реки от сушата.
— Ще трябва да погледна някоя карта. Струва ми се, че сме само на няколко мили от езерото Джордж. Няма да се изненадам, ако системата стига дотам или дори до Соленото езеро.
— Аз също, но ако не възразяваш, бих предпочела да впишем това приключение в списъка за „някой друг път“.
— Става.
Сам погледна часовника си. До прилива оставаха трийсет минути. Ако искат да изследват пещерата, трябва да го направят в следващия един час, за да не се наложи да се борят с отлива. Идеално би било да влязат в края на прилива, да използват четирийсет и пет до шейсет минути на относително спокойни води, за да проучат пещерата, след това да излязат с отлива. Проблемът беше, че това не бе типичната затворена морска пещера. Подземната река създаваше течение, което можеше да не им позволи да излязат обратно или да ги увлече в тунелите към недрата на острова. И двете възможности не му допадаха.