Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Пропусна едно — каза Реми. — Допускане, имам предвид.
— Кое?
— Че не са ни пратили за зелен хайвер… в случая, за зеленясала подводница.
Събудиха се по изгрев-слънце, закусиха с диво грозде, смокини и сливи, които растяха на няма и сто метра от колибата, после събраха екипировката си в надуваемата лодка и потеглиха. Бръмчащият мотор нямаше да им помогне да поставят рекорди по скорост, но беше достатъчно мощен и ефективен, за да ги преведе през рифовете и да се справи с крайбрежните течения. Когато слънцето се вдигна високо над хоризонта, двамата вече се носеха на север покрай брега, успоредно на линията на рифовете. Водата беше кристална и тюркоазно синя, толкова бистра, че виждаха рибките в цветовете на дъгата, които се стрелкаха по бялото пясъчно дъно шест метра под тях.
Докато Сам водеше лодката, придържайки се възможно най-близо до брега, Реми седеше на носа и ту оглеждаше скалите с бинокъла, ту снимаше с цифровата камера. От време на време извикваше на Сам да завърти и да мине повторно покрай някое скално образувание; накланяше глава и присвиваше очи, после правеше още няколко снимки, преди да поклати глава и да му даде знак да продължи.
Часовете и брегът се нижеха, докато някъде по пладне забелязаха, че наближават носа и Джункану Рок; след него, на северния бряг се намираше Порт Бойд и по-населените западни части на острова. Сам обърна лодката и я насочи на юг.
— Сигурно сме подминали десетки морски пещери — отбеляза Реми.
Така беше. Много от скалите, които оглеждаха, бяха покрити с пълзящи растения и шубраци, които стърчаха от всяка пролука. От това разстояние можеше изобщо да не забележат входа на пещера, даже да е съвсем под носа им. Друг избор обаче нямаха. Ако започнеха да проверяват всяка скала, щеше да им отнеме години. По-неприятното беше, че досега оглеждаха по време на отлив, което би трябвало да им даде най-добър шанс да открият евентуалния вход.
Изведнъж Реми изпъна рамене и рязко изправи глава. Сам добре познаваше тази поза — жена му се е сетила за нещо важно.
— Какво?
— Струва ми се, че сме на грешен път. Допускаме, че Бьом е използвал Козята глава като ориентир, когато е тествал подводницата преди мисията, нали така? Смятаме, че са искали да изпитат резултатите, нали?
— Надявам се.
— Но близо до брега не биха рискували, защото могат да ударят подводницата в дъното, така че „Молх“ явно не е стигнала далеч…
Корабът-майка на „Молх“, „Лотринген“, трябва да е бил снабден с напреднала система за навигация в открития океан, за разлика от миниподводницата, която вероятно е разчитала само на преценка на скоростта и разстоянията и, много вероятно, на визуални ориентири.
— Правилно.
— Не е ли възможно тогава Бьом да е разчитал на Козята глава като ориентир, когато се е връщал от пробното спускане?
— Далеч от брега — довърши Сам. — Близо до брега скалата може изобщо да не прилича на козя глава, но от една или две мили навътре в морето…
Реми се усмихна и кимна.
Сам завъртя лодката и я насочи към океана.
На една миля навътре, повториха курса покрай брега. Върнаха се там, откъде дойдоха, покрай плажа със самолета към югоизточния край на острова, Сигнал Пойнт и Порт Нелсън. Там обърнаха и отново тръгнаха на север.
Към три и половина уморени, жадни и леко изгорели, въпреки шапките и честото мазане със слънцезащитен крем, бяха отново на около миля от северния нос. Изведнъж Реми, която следеше брега с бинокъл, вдигна юмрук. Сам забави ход и зачака. Тя се обърна към него и му подаде бинокъла.
— Виж онази скала — посочи тя. — На две-осем-нула. Сам вдигна бинокъла и огледа скалите.
— Виждаш ли двете бананови дървета едно до друго?
— Чакай малко… да, виждам ги.
— Представи си ги преди шейсет години, на една трета от сегашния им размер с по-малко клони. И колко голяма би изглеждала скалата в сравнение с тях.
Сам мислено си го представи, после пак погледна през бинокъла, но след десетина секунди каза:
— Съжалявам.
— Присвий очи — каза му Реми.
Той я послуша и изведнъж, сякаш някой беше натиснал копче, го видя. Шестте десетилетия ерозия бяха омекотили контурите на скалата, но няма съмнение. Камъкът и двете дървета оформяха смътния профил на глава на козел, увенчана от два големи, преплетени рога.