Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Минута по-късно и пет метра по-високо протегнатата му ръка напипа стъпалото на Реми, подпряно в едно от ушите на въжето. Стисна го успокоително и то се размърда в отговор. Сам също стъпи в едно ухо, хвана друго с дясната си ръка и се настани удобно.
— Успя ли? — попита тя.
— Не, заключена е здраво.
— Сега какво?
— Ще чакаме.
Не се наложи да чакат дълго.
Хората на Холков приближаваха бързо, използвайки в общи линии същата система на придвижване към втория кей. Сам надникна през преплетените стъбла и коренища и преброи шестима мъже. Един от тях обходи кея, оглеждайки с фенера щайгите, водата и пътечките.
— Къде са, по дяволите?
Беше самият Холков.
— Вие четиримата, изкарайте ги от водата! — заповяда Холков, а после се обърна към другия: — Ти, ела с мен!
Двамата се захванаха да проверяват щайгите, а останалите четирима се наредиха по ръба на кея и започнаха да стрелят във водата. След около минута Холков им изкрещя да спрат.
— Там долу има нещо — каза единият, сочейки с фенер към водата.
Холков се приближи, огледа и нареди на двама от мъжете:
— Сложете екипировката и слезте да огледате!
Мъжете веднага тръгнаха да изпълняват заповедта му, върнаха се след пет минути с екипировките и след още пет вече бяха във водата.
— Претърсете първо залата! — заповяда Холков. — Проверете дали не се крият някъде.
Мъжете изчезнаха под разпенената водна повърхност. Сам гледаше фенерчетата, които се движеха по дъното под кейовете и покрай стените.
Двамата мъже излязоха над водата и единият докладва:
— Не са тук. Няма къде да се скрият.
Сам си отдъхна. Не бяха открили потопената екипировка.
— Може да са слезли по тунела на реката — предположи мъжът до Холков.
Шефът се замисли.
— Сигурни ли сте, че долу няма нищо? — попита той гмурците.
Двамата кимнаха и той се обърна към другия, който беше дал идеята за тунела.
— Вземи Павел, вържете се и претърсете тунела.
Мъжът кимна, отиде в края на кея и започна да размотава едно въже.
— Претърсете подводницата — нареди Холков на мъжете във водата.
Те лапнаха отново мундщуците и се гмурнаха.
Сам виждаше фенерчетата, които обхождаха корпуса, после се спряха върху люка. Светлините потрепнаха, чу се дрънчене на метал в метал. След три минути единият от мъжете излезе на повърхността и извади мундщука от устата си.
— Мардер 77 — съобщи той. — Болтовете обаче не помръдват. Трябва ни лост.
Един от мъжете на кея им подаде лост. Гмуркачът го взе и отново потъна.
Минаха още пет минути, в които се чуваха приглушени удари върху метал. После настъпи тишина за няколко секунди и към повърхността се издигна огромен мехур.
Минутите минаваха. Накрая двамата мъже отново се показаха над водата. Единият носеше овален предмет.
— Дайте го насам! — нареди Холков.
Водолазите се приближиха до кея, Холков коленичи и пое дървената кутия, която Сам веднага разпозна. Руснакът я огледа внимателно от всички страни, после вдигна капака и надникна вътре. Затвори я и кимна.
— Добра работа!
Откъм тунела се чу вик:
— Помощ! Издърпайте ни! Издърпайте ни!
Няколко от мъжете се втурнаха и задърпаха въжето. След десет секунди в края му се появи човешка фигура. Мъжът беше в полусъзнание, половината му лице беше в кръв. Извадиха го на кея и го сложиха да легне.
— Къде е Павел? — попита Холков. Мъжът измърмори нещо несвързано. Холков го удари през лицето и го стисна за брадичката. — Отговори ми! Къде е Павел?
— Течението… въжето се скъса… удари си главата. Опитах се да го хвана, но той изчезна. Там беше, а после изчезна… Няма го…
— По дяволите! — Холков се извърна, направи няколко крачки по кея, после пак се обърна. — Добре, вие двамата го изнесете в лагуната. — А на другия каза: — Ние с теб ще заредим експлозивите. Ако Фарго още не са мъртви, ще ги погребем живи. Хайде, размърдайте се!
Глава 19
Холков и хората му си тръгнаха. Сам даде знак на Реми да го последва и заслиза по въжето. После кимна на Реми и тя скочи на пътечката, а той — след нея. Коленичиха един до друг.
— Дали говореше сериозно? — прошепна Реми.
— Съмнявам се, че имат толкова експлозиви, че да ни погребат живи, но със сигурност могат да затворят главния вход. Ти провери ли за отверстие там горе? — попита той, като посочи с глава коренищата.