Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Откъм входа на пещерата се дочу гъргорещ звук и издайническото изсвистяване на апарат за дишане. Сам легна ничком и замря, притиснал лице към дъските на кея. Лъч от фенер обходи стените и тавана. Сам успя да види главата на мъжа, а до него плаваше предмет с формата на огромен куршум. Акумулаторен морски скутер, сети се той. С добри плавници и силни крака, такъв скутер може да даде на осемдесеткилограмов мъж скорост от четири-пет възела. Толкова за прилива и отлива, помисли си Сам.
Мъжът прехвърли кука през пътечката, подръпна въжето и извика на английски с руски акцент:
— Чисто е, идвайте!
После насочи скутера към кея.
Сам нямаше време да мисли. Дръпна три пъти въжето, за да даде сигнал на Реми за опасност, и се спусна във водата. Течението го завлече към тунела. След няколко секунди видя другия кей. Реми беше коленичила на ръба и прибираше въжето. Сам сложи пръст на устните си, тя кимна и мълчаливо му помогна да се качи при нея.
— Лошите — прошепна той.
— Колко време имаме?
— Колкото да се скрием.
Сам се огледа. Залата беше опасана с Е-образна мрежа от пътечки, които свързваха кея с още един кей на отсрещната стена. И на двата кея се виждаха дървени сандъци със знака на Кригсмарине.
Макар почти два пъти по-голяма от първата, тази зала беше от параклазен тип, което означаваше, че няма изход към морето. Или пък не, замисли се Сам, докато я обхождаше с фенера. В далечния край от тавана висеше нещо, което първоначално бяха взели за дълъг сталактит. Под светлината на фенера видяха, че това са изсъхнали корени и увити стъбла, спускащи се почти до повърхността на водата.
— Изход? — попита Реми.
— Може би. Тук течението е по-бавно.
— Половин възел, не повече — съгласи се тя.
От предната зала се чуха два гласа, а после и трети. По тунела отекна изстрел, после още един, а след това десетсекунден откос.
— Стрелят във водата — прошепна Сам. — Мислят, че ще ни изкарат от там.
— Виж, Сам!
Той обърна фенера към мястото, което сочеше Реми. Непосредствено под повърхността прозираше овална форма.
— Корпус — прошепна Реми.
— Мисля, че си права.
— Май намерихме UM-77.
— Хайде, имаме работа!
Сам изложи плана си, докато прибираха мотора и останалата част от екипировката в останките от лодката. Завиха я, вързаха я с въжето и я потопиха под кея. След това отрязаха девет метра от въжето и започнаха да връзват уши през няколко педи. Щом приключиха, Сам се обърна към Реми:
— Кое предпочиташ?
— Ти да се гмуркаш, аз да се катеря.
Целуна го бързо, после грабна въжето и тръгна по пътечката, полуподтичвайки, полупълзейки.
Сам взе фенера, слезе от кея и се гмурна във водата.
Веднага разбра, че това не е миниподводница от класа на „Молх“. Беше много по-малка, поне два метра по-къса и с двойно по-малък диаметър от UM-34. Прецени, че трябва да е „Мардер“ — две торпеда G7, монтирани едно върху друго, като горното е кухо и превърнато в кабина с покрив от акрилно стъкло, а долното си е истинско торпедо, което се откача при изстрелване.
Сам проследи извивката на корпуса и установи, че торпедото липсва. Останала е само кабината, полегнала на една страна с полузаровен в пясъка люк. Подритна корпуса, остави фенера на дъното и се опита да развие болтовете. Бяха като залепнали по местата си.
Няма време, Сам, няма време…
Дробовете му пареха. Хвана един от болтовете с две ръце, подпря крака на корпуса и напъна с всички сили. Нищо! Опита отново. Пак нищо!
През водата чу приглушени гласове, този път по-близо. Ритна фенера, погледна нагоре, за да се ориентира, после се оттласна от подводницата и заплува към отсрещната стена. В мрака се появиха основите на кея и той се мушна между тях. Пое наляво покрай стената. Вече от другата страна си позволи да изплува и внимателно да излезе на повърхността.
Виждаше танцуващите фенери по стените на другата зала и тунела на реката. Холков и хората му бяха в края на кея, след малко щяха да дойдат тук. На три метра вляво от Сам висяха оплетените корени — отблизо изглеждаха още по-големи. Тай заплува към тях, порови малко, намери въжето, оставено от Реми и се закатери по него.