Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Бих предпочела да изчакаме, но познавам този поглед в очите ти: искаш да влезеш — каза Реми.
— Добре би било да разберем дали сме на прав път. Имаме двайсет и пет метра въже. Ще вържем единия край за корените на банана тук горе, а другия за колана с тежести. Ако се наложи, ще се издърпам нагоре.
— Ами ако си удариш главата и изпаднеш в безсъзнание?
— На всяка минута ще дръпвам въжето по три пъти. Ако пропусна, ти ще ме издърпаш с помощта на лодката.
— Общо колко ще стоиш?
— Десет минути и нито секунда повече.
Реми се замисли, присви очи и въздъхна.
— Добре, Жак Кусто. Само не забравяй какво ти казах — ако умреш, никога няма да ти го простя.
Той се усмихна и й намигна.
— Става.
Десет минути по-късно Сам във водолазен костюм седеше на носа на лодката. Реми закара лодката до скалата. Сам внимателно се изправи и върза края на въжето за един от стърчащите корени на дървото, а другия — за халката на колана си с тежести. Реми обърна лодката и я отдалечи на три метра от скалата, после нагласи внимателно мощността, за да стои на едно място.
Сам плю в маската, разми слюнката, после потопи маската във водата и я сложи на главата си, като закрепи долния й край точно над веждите си. Нахлузи плавниците, стисна регулатора, за да провери апарата за дишане, и кимна на Реми.
— Късмет — пожела му тя.
— Ще се върна.
После спусна маската над очите и се завъртя назад във водата.
За миг остана неподвижен, наслаждавайки се на потапянето във водата и поразителната й бистрота. Изчака да се махнат мехурчетата и пяната, после застана вертикално и се спусна към дъното. Усети как течението го дърпа и му се остави. Завъртя се настрани, за да може няколко секунди да се полюбува на обляната от слънцето повърхност, преди да стигне до основата на скалата и да потъне в тъмнина. Включи фенера и се огледа.
Входът на пещерата представляваше груб свод с около три метра ширина и шест метра височина. При отлив върхът й вероятно се подава на няколко сантиметра над водата. Като се имат предвид шубраците горе, можеше да се приеме за невидима. Ако не беше Козята глава, никога нямаше да я открият.
Заплува надолу, а после успоредно на дъното, заравяйки пръсти в пясъка. След няколко метра дъното внезапно изчезна надолу в мрака. Сам се завъртя настрани, насочи фенера нагоре и видя, че входът на пещерата е изчезнал, заменен от отражението на повърхността. Погледна часовника и подръпна три пъти въжето: всичко е наред, Реми.
Изведнъж го обгърна хладна вода и усети как го подема друго течение, което го изтласква надясно. Осъзна, че се върти съвсем бавно, сякаш воден от невидима ръка. Водовъртеж, помисли той в лека паника. Теченията на лагуната и подземната река се смесваха, хладната вода се приплъзваше под топлата и създаваше водно торнадо. В момента той се намираше в края на водовъртежа и макар течението да беше силно — прецени скоростта му на почти два възела, можеше да се справи с него благодарение на плавниците. Към центъра обаче със сигурност щеше да се усилва. Насочи се нагоре към сянката, за която се надяваше, че е стена, замахна енергично два пъти с плавниците и стигна до повърхността.
Докосна с ръка скалата и здраво се хвана за нея, опипвайки я леко, докато пръстите му намерят издатък. Спря и остави краката си да се поклащат от течението. Дръпна три пъти въжето, после погледна часовника си: бяха изминали две минути, оставаха му осем. С изключение на тихото ромолене на водата, стичаща се по стените, и капчука, носещ се от вътрешността на пещерата, наоколо цареше зловеща тишина.
Сам свали със зъби ръкавицата от свободната си ръка и веднага усети хладното течение на въздуха върху мокрите си пръсти. Това беше добър знак. Макар и малко вероятно, не беше изключено подземната река да е донесла замърсяване. Освен признаците за токсичност във водата — липса на риба, обезцветени камъни, мъртви гъби, които щеше да забележи, имаше риск и от натрупване на газове. Течението обаче значително намаляваше тази опасност. Сам свали мундщука от устата си, подуши въздуха и вдиша. Всичко беше наред. Подръпна отново въжето, за да го разбере и Реми, после сложи ръкавицата и се огледа наоколо.