Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
На два метра над главата си видя първия знак, че са на прав път: от тавана на стоманени въжета висеше тясна пътечка, която преминаваше по цялата дължина на пещерата и свършваше в отсрещната стена над импровизиран дървен кей, подпрян на дървени основи в морското дъно. През средата на първата пътечка под прав ъгъл преминаваше друга, която стигаше до задната стена. Конструкцията не беше сложна, но някой бе положил усилия да я изгради, а съдейки по ръждивите въжета и зеленясалите дървени греди, това трябва да е станало доста отдавна.
Пещерата имаше овална форма, около петнайсет метра ширина, със сводест, покрит със сталактити таван, който се издигаше на около шест метра над главата на Сам. Той обходи с фенера мястото, на което предполагаше, че се намира задната стена, но не видя нищо, освен тъмнина. Мислеше, че връзката с подземната река ще представлява нещо като пукнатина в стената, но се оказа, че тази пещера е просто преддверие. Като изключим стеснението на задните стени до около девет метра, нямаше ясна граница между тази зала и свързаната с нея пещерна система. Накъде и колко далеч отива, никой не може да каже.
Сам се чудеше дали тези пътечки и кеят са достатъчни за обслужването на една или две миниподводници. Зависи колко и каква работа е трябвало да свършат, реши той. Това повдигна друг въпрос: защо тази работа не е била свършена по море, на борда на „Лотринген“ например? Трябва да го зададе и на Селма.
Въжето, вързано за кръста му, започна силно и рязко да го дърпа. Макар да не се бяха разбрали за спешен сигнал от страна на Реми, той веднага разбра, че става нещо.
Сам захапа отново мундщука, обърна се и заплува енергично към изхода, като си помагаше, дърпайки се за въжето. Когато видя светлината на повърхността на лагуната, се насочи към тавана и се завъртя по гръб, като използваше плавниците, за да се оттласква от скалата. Плъзна се покрай ръба на входа на пещерата и излезе на въздух зад завеса от увивни растения.
Огледа се, потискайки импулса да извика на Реми.
Лагуната беше пуста.
Нито следа от лодката и Реми.
Глава 17
Нарастващият му страх бе изместен от незабавно облекчение, когато видя ръката й да се подава от шубрака на отсрещния бряг на лагуната. Дланта беше изпъната и насочена към него, сякаш казваше: „Чакай“. След секунда иззад листата се показа лицето на Реми. Тя пипна ухото си, после посочи към небето и направи вертикално въртеливо движение с показалец. Минаха десет секунди, двайсет. Цяла минута. Тогава и той го чу: хеликоптер, който ту се приближаваше, ту се отдалечаваше. Подаде глава от растителната завеса и погледна към небето, опитвайки се да определи откъде точно идва звукът.
Иззад скалата точно над главата му се появиха въртящи се перки, а след малко и извито предно стъкло от плексиглас, отразяващо лъчите на залязващото слънце. По водата в лагуната се надигнаха вълнички, а въздухът се изпълни със ситна мъгла. Сам се скри в шубрака, Реми също.
Хеликоптерът кръжа над лагуната може би трийсетина секунди, които им се видяха цяла вечност, после се отдалечи на юг покрай брега. Сам изчака звукът да утихне, после се гмурна и заплува енергично през лагуната, докато коремът му опря в пясъка. Изправи глава и видя протегнатата ръка на Реми. Хвана я и тя му помогна да пропълзи в храсталака.
— Те ли бяха? — прошепна тя.
— Не знам, но по-добре да допуснем, че са били те, отколкото да ни изненадат. А и това беше скъпа птичка — „Бел 430“, струва ми се. Най-малко четири милиона.
— Тъкмо като за царя на украинската мафия.
— И достатъчно голям, за да се сместят вътре главатарят и осем от най-добрите му приятели. Видяха ли те?
— Не съм сигурна. Първия път прелетя много бързо, но почти веднага обърна и мина още два пъти. Или имат интерес към мястото, или знаят, че сме тук.
— Къде е лодката?
Реми посочи наляво и Сам видя от шубрака да се подават няколко сантиметра сива гума.
— Скрих я колкото можах по-бързо.
— Браво! — Сам помисли за момент. — Да влезем в пещерата. Ако решат да кацнат, за да огледат наоколо, тя ще бъде най-доброто ни скривалище.
Ослушвайки се дали хеликоптерът не се връща, Сам свали екипировката си и я подаде на Реми, която започна да се приготвя.
— Какво ще правиш? — попита тя.
— Ти преплувай през лагуната, слез в пещерата и ме чакай там. Долу има течение, така че внимавай. Дръж въжето отпуснато и стой близо до входа. Три подръпвания от моя страна значи, че има нещо спешно, две — че всичко е наред.