Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
И така, Адем прие поканата на кмета и остана в селото, където си похапваше сладко-сладко прясно масло, сметана и мед. Следобед на другия ден кметът беше легнал да подремне, жена му и дъщерите му се бяха запретнали да лъскат медните съдове в къщата, а синовете бяха погълнати от турнир по табла. Сутринта Адем се бе видял с брат си. Второто свиждане беше по-кратко, макар и не по-малко сантиментално. И този път Адем беше забравил баклавата. Тъй като не се вълнуваше от таблата и не знаеше какво да прави, той реши да излезе да се поразходи.
Обиколи селото, като се вглеждаше в паянтовите къщи, пукнатините по стените, децата без обувки и усещането за сякаш застинало време. Всичко беше голо и посърнало, но същевременно някак примамливо. Адем тръгна по една пътека, където се натъкна на цяла сюрия бездомни кучета, препичащи се в прахта. Едно от тях, едро и бежово, с кървясали очи, оголи зъби. Другите последваха примера му и присвили уши, започнаха да ръмжат и да съскат. Адем се обърна и побягна, макар и да знае, че така само ще настърви кучетата и те ще го погнат. Задъхан, продължи да тича напосоки по разкаляните пътища докато не излезе при пръстена къща с пилета и кокошки в предния двор. На градинския зид седеше някой — полумомиче-полужена, която се взря и прихна от паниката на Адем. Той се спусна към момичето и влезе без разрешение в градината, търсейки убежище в самоувереността му.
След броени секунди кучетата също дойдоха при градината и го наобиколиха от всички страни. Едно се приближи опасно и приклекна. Точно когато се канеше да нападне, момичето плесна с ръце и с глас, и властен, и развеселен, кресна думи, които Адем не разбра. Те подействаха като магия. Животните седнаха едно по едно, сведоха глави и подвиха опашки.
Адем погледна спасителката си — беше подразнен, че на помощ му се е притекло момиче, но и изпита огромно облекчение. Момичето беше с трапчинка върху лявата буза и симетрично разположени големи влажни очи, с цвят на бездънно езеро. Държеше нещо като сладкиш, който продължи да яде с наслада. Адем не беше виждал момиче с такъв апетит.
— Страх ли те е от кучета? — попита то.
Адем не отговори.
— Ако го разберат, ще те уплашат. Умни животни! Сестра ми ги обича. — Момичето се наведе напред, сякаш се канеше да разкрие тайна. — А аз не.
Говореше на турски със силен акцент. Невежо кюрдско момиче — помисли си той. — Сигурно е въшливо. Стрелна с очи старателно сплетените й плитки, кестеняви със златисти и кехлибарени проблясъци. Ръката му застина във въздуха. Толкова силно бе желанието му да докосне плитките.
— Как така знаеш турски, повечето селяни не го знаят? — поинтересува се той.
— Ходила съм на училище. Всичките ми сестри са ходили. Баща ми настояваше.
Той огледа внимателно къщата, после и роклите, полите и чорапите, закачени да се сушат на въжето.
— Колко сестри имаш?
— Аз съм седмото момиче в семейството.
— Охо! И нито едно момче?
Тя поклати глава и смени темата.
— Ей, искаш ли малко? Аз съм го правила.
Адем взе парче от сладкиша, който му предложи момичето, и заби зъби в пухкавото мазно тесто. Не очакваше да е толкова вкусен. Кучетата вдигнаха очи с очакване и замахаха с опашки. Двамата продължиха да ядат под изпълнените им с укор погледи, не знаеха как да продължат разговора.
— Аз живея в Истанбул — заяви Адем, след като си върна дар словото.
— Виж ти! Всички казват, че там е красиво.
— Така си е — потвърди донякъде гордо Адем.
Реши, че вече започва да я харесва. Тя се държеше и говореше с лекота, която го очароваше и успокояваше.
— Мога ли да те попитам нещо? — каза най-неочаквано момичето и без да дочака отговор, продължи: — Вярно ли е, че калдъръмите в Истанбул са от злато?
Ама че момиче, учуди се Адем, достатъчно смело, за да се изправи срещу цяла сюрия диви кучета, но и наивно да вярва в такива дрънканици. Но беше покорен от чара й и се чу да казва:
— Да, от злато е. Ако се омъжиш за човек като мен, можеш да дойдеш в Истанбул и сама да се убедиш.
Тя се изчерви.
— За какво ми е да се омъжвам за теб?
— Мога да те отведа надалеч.
— Не искам да ходя далеч. Това тук ми е предостатъчно.
Адем още умуваше какво да отговори, когато чуха откъм къщата женски глас. Момичето скочи на крака и застана с лице към Адем, а после се вторачи напрегнато в очите му. Сетне се извърна към кучетата и след като се закани с пръст, кресна:
— И да го оставите на мира.