Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Ти говориш за себе си, Меноне!
— Не можеш да разбереш баща си, ако не опознаеш предателя му… Белият дявол не искаше злато, но го имаше, не се бореше за власт, но който го познаваше, му се подчиняваше. Нямаше пороци, но нямаше и жена, която да го отмине с безразличие. Не го предаваха, не го напускаха… Той беше страшен враг, велик властник, а заедно с това носеше някакво вродено великодушие, неприсъщо на простосмъртния… Трудно беше да живееш до него, без да боледуваш собственото си нищожество… Не можех да го премахна, не можех да го забравя, не можех да си внуша, че не съществува… Нямах кураж да стрелям в гърдите му, затова използвах засадата и предателството… Ясно ли се изразявам? — Спидер кимна. — Не го казвам нито като оправдание, нито като молба за прошка. Искам синът му да разбере как се чувстваха гордите мъже в негово присъствие!
— Какво ще кажеш за Филип Ткон, за Сокон лаза, за брат си Лазар… Те бяха пирати, а това е синоним на горди мъже!
— Не, Филипе, от гордост боледувахме Исак Погонат и аз, затова протягахме ръце към врата му!
— Погонат… Жив ли е още?
— Ожени се за една робиня на баща ти, прие исляма, стана халиф на Сидра… Ако е жив, наближава седемдесетте години.
Спидер вдигна бокала с тосканско вино, поднесе го до устните си, но не пи… „Да, сега знам какво искам!“
— Намери ми кораб, Меноне!
Лицето на Скодели не изрази изненада, но не скри разочарованието си.
— Не имитирай баща си, княз. Той беше моряк и пират по принуда!
— Аз няма да бъда нито едното, нито другото. Искам най-добрия кораб, който Републиката е годна да построи, най-добрия скипер, който работи за злато, и двадесетина главорези… Искам да знам как е живял Белия дявол! Роди ли Алика, тръгвам веднага!
Взел решение, Спидер жадно изпи виното и скочи.
— Ще сляза до Агадир, ще потърся Погонат в Сидра, ще разгледам Янина и Киркира… Ще ми помогнеш ли да избера кораб?
Менон кимна.
— Кой ще дочака отговора на султана?
— Ти! — Спидер положи длани върху раменете му. — Ти имаш грехове към Белия дявол. Откупвайки внука му, сметките ви са чисти!
Скодели се освободи от ръцете на „младия скот“, както го наричаше наум, и побърза да седне.
— Може би имаш право. Ще ти потърся кораб, Филипе, ще се погрижа за младия княз, но ако пристигне във Венеция, ще го препратя на баща му в Яш!
— Не, на майка ми в Буджак! Запомни това име! Напиши „Връщайки внука ти Вангел княз Авалов, аз, брат ти Менон, моля за милост и опрощение!“ Защото, ей богу, още не вярвам, че си жив! Сестра ти храни трима убийци, които всеки момент ще дойдат за главата ти!
Две седмици по-късно Алика роди урод от мъжки пол. Детето беше недоносено и вместо ръце, за раменете му висяха закачени някакви израстъци, подобни на делфинови перки. Когато влезе в спалнята, Алика лежеше в несвяст, но прислугата все още се суетеше около „плода на смъртния грях“. Спидер разпови сина си, отвратен огледа „божието възмездие“, заби ножа в гърдите му и излезе на терасата. „Господи — мълвеше той. — Аз съм син на Белия дявол! Плюя и на светите ти заповеди, и на отмъщението ти! Стовари гнева си върху мен, но не зацапвай света с уроди!“
Спидер се върна в стаята, грабна трупа, уви го в чаршафите, стегна го на възел, изнесе вързопа и го хвърли в канале Векио.
— Връщам ти сина си, господи! — извика той срещу ведрото небе на Венеция. — Погрижи се за душата му!
Алика остана на легло. Събори я някаква болест, която медицинските светила на града нито успяха да разпознаят, нито знаеха как да лекуват. Спидер влизаше в стаята, стоеше безмълвен и безчувствен до леглото й, после се връщаше на пристана, където наетият от Менон капитан стъкмяваше петмачтовия холандски флойт за плаване и събираше екипаж из крайбрежните кръчми. Отплаването беше насрочено за единадесети ноември в деня на свети Мартин от Туре. Два дни преди тази дата слугите му съобщиха, че на портата чака пътник. „От него вали прах, от коня му — пяна… — каза слугата. — Изглежда опасен мъж, господарю!“ „Това е някой от убийците на майка ми!“ — помисли Спидер. Конникът беше Наум Белиот. Стиснал ръкохватката на пищова, Филип излезе от тъмния вход и застана под железния люцерн, хвърлящ бялата си светлина в лицето на наемника.