Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Ваше блаженство — започна Константин, когато вощеницата на Филип Ткон беше опята и погребана. — Отчаянието ме води при вас! Приемете за Светата обител дарението на моя род, повярвайте в смирената ни любов към бога и протегнете ръка за помощ.
— Къде е синът ви, княз? — попита патриархът.
— В Одрин, ваше блаженство. Джагалите го наричат Едрине. Учат го за еничар в Джамаат кале, държат го затворен като роб, докато не положи чакмата. Така наричат клетвата пред султана, аллах и Мохамед лъжепророка.
— Еничар?
— Еничар, ваше блаженство! — отчаян проплака Константин.
Висарион потъна в мълчание, после вдигна синия си поглед.
— След вечерната молитва тръгваме за Цариград. Молете бог да просветли душата на Кюпрюлю паша!
— Амин! — с празна глава и едва потискана паника промълви Константин.
7
Марс се роди и порасна в огъня на Тридесетгодишната война. Европа лееше потоци безсмислена кръв. Короните и васалните рицари заставаха ту на едната, ту на другата полоса, докато накрая забравиха кой с кого воюва и го удариха на откровено мародерство. Марс беше малко момче и не помнеше европейската война, но беше свидетел на татарските нашествия в обезкървената източна част на християнските земи. Мрачното му въображение едва изчакваше времето, когато сабята ще престане да бъде непосилна тежест за ръката му, за да поведе мъжете на Килия срещу смрадливите ислямски орди на хан Герей. Навикът му да лежи притихнал в тревата, да минава през блата и кози пътеки беше продиктуван от съзнанието, че татарите дебнат в Буджак и всеки момент може да попадне на засадата им. Не само Марс, цялата околност живееше притихнала, нащрек, с напрежението на сръндака, чувстващ вълчата воня зад гърба си. Сватбите и кръщенетата бяха станали неми, не звъняха църковните камбани, секнаха жетварските песни… После като че ли татарите изчезнаха, но напрежението остана. Свъсеният еднорък Лазар му беше наел учител по френски и ромъно-молдовския език, който се говореше в Буджак, и Марс с мълчаливо отвращение прекарваше сутрините си с гуреливия лаком преподавател, който неведнъж беше посягал да го удари, но срещайки хладния му поглед, винаги се беше отказвал.
— Господин Лазаре — казваше Георге Дуро на редките обеди, на които Шкодер го канеше. — Погледне ли ме синът ти, сякаш влиза в главата ми!
Дуро беше първият мъж, когото завари с майка си. Лазар беше отишъл да продава коне в Яш, чокоятът беше стихнал в следобеден сън, когато Марс чу учестено дишане, хихикане и ръмжене, долитащи от столовата-пристройка, където лятно време се хранеха ратаите. Без да бърза и без да се крие, Марс влезе в помещението. Стъпила на земята, проснала торса си на масата, майка му стенеше под ритмичните напори на правия, затворил очи Дуро. Трябваше му доста време, за да разбере какво вършат, но когато все пак проумя, взе метлата, подпряна до входа, свали китката, грабна сапа и замахна. Ударът се стовари между голия задник на Мана и мекия, отпуснат корем на учителя…
Лазар никога не попита къде изчезна Георге Дуро. Задоволи се да регистрира липсата му и потърси друг, но Мана, когато случайно срещнеше сина си из къщата, прихваше в смях и закачливо му се заканваше с пръст.
Новият учител беше сух, възрастен мъж с железни ръце и късогледи кафяви очи, които взираше в лицето му, преди да започне фантастичните си разкази за рицари и красавици, за кръстоносни походи, за възходи и падения на величия. Седнал мирно, дори почтително, Марс можеше да го слуша с часове и после с дни да преживява омайната картина, която учителят рисуваше в главата му. „Светът е еднакъв, Марс — пресипнало казваше Клод Ньобур. — Хората живеят по един и същ начин, но човек не го вярва, докато не го види с очите си. Трябва да се научиш да пътуваш астрално, тогава целият свят е твой, тогава и в най-мрачното робство ще бъдеш волен като циганин. И великото име на принцовете Валоа, и жалката съдба на кучето свършват в пръстта, но в прераждането Валоа може да се преобрази в куче, ако чрез издигане и самоусъвършенстване не заслужи друга участ. Когато се движиш, гледай в земята, спреш ли — вдигни взор към необятното. Така повелява Хермес учителят и в тази заповед е вложена цялата мъдрост на битието.“