Любов под гибелна звезда

Тя забърза напред, докато успя да види, че това беше Лукас. Бе застанал на ръце и колене, придвижвайки се опипом наоколо, сякаш беше сляп — вкопчваше се в острите камъни, порязвайки ръцете си на ръбовете им. Беше много изплашен. Повика го, но той не я чуваше. Тя коленичи до него и взе лицето му в ръцете си. Отначало той трепна и се отдръпна от нея, а после сляпо протегна ръка, обзет от облекчение. Устните му оформиха името й, но от тях не излезе звук. Държейки го в ръцете си, той й се стори много лек. Накара го да се изправи, макар да беше толкова изплашен, че вървеше прегърбен и с треперещи крака. Изплака тихо и Хелън знаеше, че я умолява да го остави. Беше твърде изплашен, за да се движи, но Хелън знаеше, че не може да го послуша, иначе той никога нямаше да напусне тази мрачна, суха земя.

Макар че той изрева, тя го принуди да стане и да върви.