Обещанието на краля вещер

От високата си точка за наблюдение обаче Ентрери и Джарлаксъл виждаха прецизността на движението на полуръстовете, плавно шествие на разрушението, така премерено, че изглеждаше сякаш дребните войни са се слели и образуват само няколко змиеподобни създания.

— В Мензоберанзан, Домът Баенре понякога изкарва на парад войските си, за да покаже дисциплината и силата им — отбеляза Джарлаксъл. — Тези дребосъци са също толкова прецизни в движенията си.

Ентрери не бе попадал на подобен парад през краткия си престой в града на мрачните елфи, но като наблюдаваше извиващата се машина за унищожение на ездачите полуръстове, му бе лесно да разбере какво има предвид неговият спътник.

За двойката беше лесно и да прецени продължителността на неравната битка, така че започнаха да се спускат надолу по склона и Джарлаксъл изведе Ентрери на каменното поле в момента, когато последният от гоблините срещаше гибелта си.

— Колянотрошачи! — извикаха полуръстовете в един глас, докато подреждаха бойните си прасета в идеален строй. Неколцина бяха ранени, но само един изглеждаше сериозно пострадал и свещениците на полуръстовете вече се бяха заели с него.

Поздравителните викове на групата секнаха внезапно щом неколцина шумно отбелязаха приближаването на две фигури, едната от които на мрачен елф.

Оръжията бяха вдигнати за секунди, а към новодошлите се отправиха предупреждения да останат на място.

— Инуррее уафлонк — каза Джарлаксъл на език, който Ентрери не разбираше.

Когато огледа любопитните изражения на полуръстовете обаче и си припомни старата си приятелка от Калимпорт Дуавел Тигъруилис и някои от езиковите й особености, се досети, че спътникът му говори езика на полуръстовете, при това явно доста свободно. Ентрери не беше изненадан.

— Бихте се добре — преведе Джарлаксъл и намигна на Ентрери. — Наблюдавахме ви отвисоко и забелязахме, че неорганизираните гоблини нямаха шанс.

— Осъзнаваш, че си мрачен елф, нали? — попита един от полуръстовете, плещест дребосък с кафяв мустак, който се къдреше на кръгове по бузите му.

Джарлаксъл изимитира изненада, като вдигна една ръка пред блестящите си червени очи.

— О, наистина е така! — възкликна той.

— Осъзнаваш, че ние сме колянотрошачите, нали?

— Чух ви как го обявявате.

— Осъзнаваш, че ние, колянотрошачите, имаме репутацията на унищожители на вредители, нали?

— Ако я нямате, след като станах свидетел на това изпълнение, ви уверявам, че сам ще разпространя мълвата.

— И, естествено, осъзнаваш, че мрачните елфи спадат към тази категория.

— Нима? Странно, бях останал с впечатлението, че цивилизованите раси, които според някои включват и полуръстовете — макар други да твърдят, че полуръстовете могат да се смятат за цивилизовани само когато наоколо няма храна — твърдят, че са по-висши заради желанието си да съдят за другите по делата им, а не по произхода. Не е ли това един от определящите фактори за вежливост?