Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Синьо злато
Синьо злато - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Синьо злато

Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:

От глъбините на венецуелския тропически лес се носи легенда за бяла богиня и тайнствено племе с удивителни технически постижения. Малцина вярват в нейната реалност, а още по-малък е броят на онези, които биха допуснали, че тяхната богиня притежава знания, способности да променят хода на историята.
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.  
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 149
Перейти на страницу:

Обади се професор Диъборн:

— Простете ми, но се опасявам, че трябва да се съглася с конгресмена. Прецедентът с Лос Анжелис беше типичен пример за воден империализъм. Ако казаното от вас отразява истината, то вие полагате основите на воден монопол.

— Нека ви очертая една перспектива, доктор Диъборн. Сушата упорства. Колорадският басейн не е в състояние да посрещне нуждите от вода. Градовете изнемогват от жажда. Тогава няма да има адвокати, наддаващи за водния ресурс, а хора с пушки при източниците на този ресурс. Както едно време. Помислете по това. Подивели от жажда тълпи, запълнили улиците, в поход срещу властта. Пълен срив на обществения ред. Расовите вълнения ще са детска игра в сравнение с всичко това.

Диъборн кимаше като изпаднал в транс.

— Права сте — промълви той, явно притеснен. — Но, ако позволите… просто не ми се вижда справедливо.

— Това е борба за оцеляване — прекъсна го тя. — Или оцеляваме, или загиваме. Зависи от нас, професоре.

Диъборн се отпусна назад победен, скръсти ръце и поклати глава.

Инициативата взе Кинкейд:

— Не й позволявайте да манипулира въпроса с фантастичните си сценарии, професор Диъборн.

— Явно, не съм успяла да ви накарам да промените становището си.

Кинкейд се изправи и каза:

— Не, но ще ви кажа какво успяхте да направите. Снабдихте ме с няколко много солидни аргумента за дебатите, които смятам да предизвикам. Няма да се изненадам, ако бъде приложен антитръстовия закон. Обзалагам се, че моите колеги, гласували в подкрепа на колорадския акт, ще сменят позициите си, когато разберат, че цялата система е попаднала в ръцете на една-единствена корпорация.

— Съжалявам да чуя това — отвърна Бринхилд.

— Когато свърша с вас, ще съжалявате още повече! Искам да напусна частния ви увеселителен парк на секундата.

Тя го погледна с тъга. Възхищаваше се от силата, дори когато я използваха срещу нея.

— Отлично! — Каза нещо в слушалката, която носеше на колана си. — Ще трябват няколко минути, за да ви донесат чантата и да приготвят хеликоптера.

Вратата на залата се отвори и мъжът, който бе придружавал Кинкейд на идване, сега го изведе навън.

Когато двамата излязоха, Бринхилд каза:

— Макар някои да приемат сушата като бедствие, тя разкрива и куп златни възможности. Колорадо е само част от плана. Ние продължаваме да овладяваме контрола над водоизточниците в цялата страна. Всички вие заемате положение, което ви позволява да помагате за изпълнение на проекта, в рамките на общините си. Всеки от вас ще бъде щедро възнаграден за това. Дори не можете да си представите как. Същевременно ще допринесете и за общото благо. — Погледът й обходи двете страни на масата. — Ако някой желае да напусне, да го направи сега! Искам само думата му, че ще запази мълчание за тази среща.

Гостите се спогледаха и неколцина се размърдаха притеснени, но никой не прие предложената изходна виза. Дори Диъборн.

Появиха се келнери, поставиха гарафи с вода на масата и по чаша пред всеки.

Бринхилд огледа събранието.

— Уилям Мълхоланд докара водата в Лос Анжелис. Той посочи Оуънс вели и каза: „Ето я! Вземете си я!“

Като по сигнал, келнерите напълниха чашите и се оттеглиха.

Като вдигна висока чаша, тя каза:

— Ето я! Вземете я!

Поднесе чашата към устните си и пое дълбока глътка. Останалите я последваха, като в някакъв странен ритуал на посвещение.

— Добре — каза тя. — Сега по-нататък. Прибирате се по домовете си и чакате обаждане! Когато получите някакво нареждане, изпълнявате го безпрекословно! Нищо от случилото се в тази зала не подлежи на разгласяване! Дори и факта, че сте присъствали!

Обходи с поглед всички лица едно по едно.

— Ако няма повече въпроси — продължи тя с тон, показващ, че дебатите са приключили, — моля, забавлявайте се! След десет минути ще бъде сервирана вечеря в трапезарията. Довела съм готвач с пет звезди, така че не очаквам да бъдете разочаровани. След вечерята има концерт от състави на Лас Вегас, после ще ви покажат стаите. След закуска утре, ще си заминете по реда на пристигане. Ще се видим отново при следващата среща, точно след един месец.

Когато свърши, тя напусна масата, прекоси залата и излезе през двойната врата, откъдето бе дошла. Мина по един коридор и влезе в малко помещение. Двама мъже стояха там, с разкрачени крака и ръце зад гърба. Дълбоко разположените им, черни очи не се отделяха от трепкащите на цяла стена екрани. Бяха еднояйчни близнаци, облечени еднакво в черни кожени якета. Имаха еднакви високи скули, яко телосложение, коси с цвят на мокро сено и черни, нависнали вежди.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)