Фурията на Академа

– Да. Но не са много мъжете, който са толкова силни призователи на вода. Дори и да имат необходимите умения... това просто не се смята за мъжка работа.

Тави приклекна, без да откъсва поглед от Майлс.

– Познавам двама, които биха могли да помогнат.

Майлс повдигна вежди.

– Първият е роб – каза Тави. – Името му е Фейд. Той работи в кухнята и в градините на Академията. Познавам го още от раждането ми. Не създава впечатление, че е много съобразителен човек, но почти никога не разговаря и умее да остава незабележим. Гай го докара тук заедно с мен, когато постъпих в Академията.

Майлс прехапа устни.

– Наистина ли? Хубаво. Ще го прехвърля при мен, за да ми помага в последните приготовления. Никой няма да обърне внимание на подобно нещо преди фестивала. А другият?

– Антилар Максим – каза Тави. – Никой в Академията няма на шнурчето си повече водни мъниста от него, при това той е изгубил част от своите.

– Копелето на лорд Антил?

– Да, сър – кимна Тави.

– Наистина ли мислиш, че може да му се има доверие, Тави?

Тави си пое дълбоко въздух.

– Бих заложил живота си, сър.

Майлс се засмя хрипливо.

– Да. Точно за това става въпрос. А има ли умения да променя вида си?

Тави се намръщи.

– Не съм най-подходящият човек, на когото да задавате въпроси относно призоваването на фурии, сър. Но той използва много малка част от уменията си по време на упражненията и пак получава най-високите оценки. Можете да обмислите също предложението ми да се свържете с...

– Не – прекъсна го Майлс. – И без това твърде много хора ще знаят за това, което става. Достатъчно са, Тави.

– Сигурен ли сте?

– Да. Не трябва да разказваш нищо на никого. И се погрижи никой да не се доближава достатъчно близко, че да разбере какво се е случило. И при необходимост бъди готов на всякакви мерки. – Капитанът се обърна към Тави и студеният му поглед прониза момчето. – Аз смятам да направя същото. Разбра ли ме добре?

Тави потрепери и наведе глава. Майлс не положи ръка върху дръжката на меча, за да подчертае думите си. Нямаше нужда от това.

– Разбрах, сър.

– Сигурен ли си, че искаш да замесиш приятелите си в тази история?

– Не – отговори Тави тихо. – Но държавата има нужда от тях.

– Да, момче – въздъхна Майлс. – Макар че, кой знае, при повече късмет нещата може да се разрешат от само себе си.

– Да, сър.

– И така, аз ще остана тук. А ти доведи Килиан и останалите. – Майлс отново коленичи до Първия лорд. – Съдбата на държавата може да зависи от нас, момче. Дръж всички далеч от него. И не казвай на никого.

– Ще се постарая да не допускам никого до него – каза Тави. – И няма да кажа на никого.