Фурията на Академа

Всички в стаята избухнаха в смях.

Тави се усмихна, стоически издържа няколко легионери да му разрошат косата, измъкна се от стаята и се понесе надолу по стълбите към Първия лорд.

Още не беше достигнал до покоите му, когато чу силен тропот над главата си. Заслиза по-бавно и скоро видя сър Майлс, който бързаше с всички сили, прескачайки по няколко стъпала наведнъж. Тави преглътна. Подобна скорост със сигурност причиняваше болка на Майлс в ранения му крак, но мъжът беше силен призовател на метал, а сред тях често се срещаше способността да игнорират болката.

Тави също се забърза надолу и все пак успя да стигне края на стълбите малко след Майлс, който застина смаяно на място при вида на все още лежащия на пода Гай. Капитанът се хвърли нап­ред, провери пулса на Първия лорд, а после повдигна единия му клепач. Гай дори не помръдна.

– Кървави врани! – въздъхна Майлс. – Какво се случи?

– Той припадна – обясни задъхано Тави. – Каза, че се е старал с всички сили, но това се е оказало недостатъчно. Показа ми градче на брега на океана, разрушено на парчета от бурите. Той беше... Никога не съм го виждал такъв, сър Майлс. Крещеше. Сякаш не беше...

– ...Способен да се контролира – каза Майлс тихо.

– Да, сър. Освен това кашляше. И пиеше вино с подправки.

Майлс се намръщи.

– Това не е вино с подправки.

– А какво е?

– Това е тонизираща отвара. Средство за притъпяване на болката и преодоляване на умората. Той се е претоварил до крайност и е бил наясно с това.

– Ще се оправи ли?

Майлс погледна към Тави и поклати глава.

– Не знам. Може и да се оправи, след като хубаво си почине. А може и да не преживее нощта. Но дори и да остане жив, може да не се събуди.

– Враните да ме изкълват! – помърмори Тави и стомахът му се сви от болка. – Не постъпих правилно. Трябваше първо да повикам лечител.

Майлс вдигна вежди.

– Какво? Не, момче, постъпил си точно както трябва. – Опитният войник прекара пръсти през косата си. – Никой не трябва да разбира какво се е случило тук, Тави.

– Но...

– Казах никой – повтори Майлс. – Разбра ли ме?

– Да, сър.

– Килиан – промърмори капитанът. – И... враните да го изкълват, не знам кой друг би могъл да помогне.

– Да помогне, сър?

– Нужен ни е лечител. Килиан не може да призовава вода, но има известен лечителски опит, а и може да му се има доверие. Но аз трябва да подготвя легиона за участието му във фестивала. Отсъствието ми ще предизвика твърде много въпроси. А Килиан не може да се погрижи за Гай сам.

– Аз ще му помогна! – възкликна Тави.

Майлс леко се усмихна.

– Знаех си, че ще поискаш да помогнеш. Но ти не можеш внезапно да изчезнеш от Академията през седмицата на годишните ти изпити. Отсъствието на любимия паж на Първия лорд няма да остане незабелязано.

– В такъв случай ще ни трябва помощта на още някого – каза Тави.

– Знам – каза Майлс, мръщейки се. – Само че не знам на кой друг мога да имам пълно доверие.