Гилдията на магьосниците

Сери не беше посещавал баня от години, а вътрешността на луксозните самостоятелни помещения не беше виждал никога. Измит, загрят за пръв път от дни насам и увит с дебела кърпа, той беше в прекрасно настроение и вървеше подир баняджийката към просторната съблекалня. Сония беше седнала върху една рогозка, слабото й тяло също беше увито с кърпа, а лицето й сияеше след грижите, които бяха положили за нея баняджийките. Когато я видя толкова доволна, настроението му се подобри още повече.

– Хей! – ухили се той. – Какъв кеф! Сигурен съм, че Джона би одобрила!

Сония потрепна и Сери веднага съжали за думите си.

– Извинявай, Сония. – Той направи виновна физиономия. – Не трябваше да ти напомням. – Приседна до нея и облегна гръб на стената. – Ако разговаряме спокойно, няма да привличаме внимание – добави той по-тихо.

Тя кимна.

– А сега какво? Не можем да останем тук.

– Знам. Мислех си за това. – Той въздъхна. – Нещата не са добре, Сония. Криенето ти от магьосниците щеше да е по-лесно, ако не беше тази награда. Сега не мога да се доверя на никого. Не мога да се обадя на някого да ми върне услуга... и нямам друго място, където да те скрия.

Тя пребледня.

– Какво ще правим в такъв случай?

Той се поколеба. След битката беше осъзнал, че е останала само една възможност, която нямаше да й хареса. Честно казано, и на него не му харесваше. Само да имаше някого, на когото да се довери! Той поклати глава и я погледна в очите.

– Мисля, че трябва да се обърнем за помощ към Крадците.

Сония се опули.

– Да не си се побъркал?

– Щях да съм се побъркал, ако продължавах да се опитвам да те скрия сам. Рано или късно някой ще да те издаде.

– А Крадците? Защо те да не ме издадат?

– Ти имаш нещо, от което се нуждаят.

Тя се намръщи, лицето й посърна.

– Магията?

– Точно така. Обзалагам се, че им се иска да имат свой магьосник. – Той прекара пръсти по рогозката. – Когато се озовеш под тяхно покровителство, никой няма да смее да те закача. Никой не се противи на Крадците. Дори и срещу сто златни монети.

Сония затвори очи.

– Джона и Ранел винаги са ми казвали, че свържеш ли се веднъж с Крадците, никога не можеш да се отървеш. Ще продължат да те държат на каишка, дори и след като договорката ви изтече. Винаги ще си им задължен.

Сери поклати глава.

– Знам, че си чувала неприятни истории. Всеки ги е чувал. Просто трябва да се придържаш към техните правила и те ще се отнасят справедливо към теб. Татко винаги ми казваше това.

– Те са убили татко ти.

– Защото е постъпил глупаво. Прецакал ги е.

– А ако... – Тя въздъхна и поклати глава. – Всъщност какъв избор имам? Ако не го направим, Гилдията ще ме намери. Предполагам, че е по-добре да съм робиня на Крадците, отколкото мъртва.

Сери се намръщи.