Гилдията на магьосниците

– Не би посмял – изрече Ялдан с презрение.

– В момента – да – съгласи се Денил.

Ротан въздъхна и се облегна назад в креслото си.

– Това не е всичко. Случайно чух нещо интересно тази вечер. Фергън иска да бъде наставник на девойката.

Денил почувства как кръвта му застива.

– Фергън? – намръщи се Езрил. – Той не е силен магьосник. Не мисля, че на Гилдията ще й хареса избирането на слаб маг за наставник на новак.

– Няма да ни се хареса – съгласи се Ялдан, – но няма правило, което да го забранява.

– Какви са шансовете му да спечели настойничество?

– Той твърди, че е първият, научил за силите й, защото е почувствал пръв ефекта от тях – каза Ротан.

– Това добър аргумент ли е?

– Надявам се, че не – промърмори Денил. Тази новина го разтревожи. Той познаваше добре Фергън. Даже твърде добре. Какво искаше Фергън от клетата девойка, при цялото му презрение към нисшите класи? – Може би се кани да отмъсти за унижението си на Северния площад?

Ротан се намръщи.

– Виж, Денил...

– Трябва да обмислиш тази възможност – настоя Денил.

– Фергън няма да тръгне да си създава неприятности заради едно леко натъртване, дори и да е пострадало егото му – отсече Ротан. – Просто желае лично да я хване – и не иска хората да забравят това по-късно.

Данил извърна поглед. По-възрастният магьосник така и не беше осъзнал, че омразата на приятеля му към Фергън е нещо повече от съперничество, запазило се от дните им на ученици в Гилдията. Данил много добре знаеше колко целенасочен можеше да бъде Фергън, когато ставаше въпрос за отмъщение.

– Усещам каква битка ще се разрази – изкикоти се Ялдан. – Горкото момиче няма никаква представа колко е разбунило духовете в Гилдията. Не се случва често двама магьосници да си съперничат за настойничеството върху новак.

Ротан тихо изсумтя.

– Сигурен съм, че това е последната й грижа в момента. След случилото се на Северния площад тя най-вероятно е уверена, че искаме да я убием.

Усмивката на лицето на Ялдан се стопи.

– За съжаление не можем да я убедим в противното, докато не я намерим.

– Не съм сигурен – изрече Денил спокойно.

Ротан вдигна поглед.

– Имаш ли някаква идея, Денил?

– Очаквам новият ми приятел от Крадците да има свои собствени канали за разпространение на информация из копторите.

– Приятел? – Ялдан се изсмя скептично. – Вече ги наричаш приятели?

– Съмишленици. – Денил се усмихна дяволито.

– Както разбирам, си постигнал успех? – повдигна вежди Ротан.

– Донякъде. Това е само началото – сви рамене Денил. – Мисля, че разговарях с един от водачите им.

Езрил се опули.

– Какъв е той?

– Казва се Горан.

– Горан? – намръщи се Ялдан. – Какво странно име.

– Изглежда, водачите им си избират прякорите сред названията на животни. Предполагам, се ръководят от ръста си, защото Горан определено прилича на съименника си. Огромен и космат е. Почти очаквах да видя рога.

– Е, и какво каза той? – попита Ротан нетърпеливо.