Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Ела насам, момиче.
Сония тръгна напред и спря, когато стигна пред масата.
– Значи ти си тази, която Гилдията търси, а?
– Да.
– Сония, нали?
– Да.
Фарин сви устни.
– Очаквах нещо по-впечатляващо. – Той сви рамене, наведе се напред и облегна лакти на масата. – Как мога да съм сигурен, че си тази, за която се представяш?
Сония хвърли поглед през рамо.
– Сери каза, че знаете коя съм и че сте ме наблюдавали.
– Така ли е казал? – изкиска се Фарин и погледът му се плъзна към приятеля й. – Умен е младият Серини, също като баща си. Да, наблюдавахме ви и двамата, но Сери по-отдавна. Ела тук, Сери.
Сери застана до Сония.
– Рави ти праща поздрави.
– От един гризач на друг? – Лекото треперене на гласа издаде вълнението на Сери.
Белите зъби на Фарин проблеснаха, но усмивката му бързо изчезна и жълтите му очи отново се плъзнаха към Сония.
– Значи владееш магията, вярно ли е?
Сония преглътна, за да овлажни пресъхналото си гърло.
– Да.
– Нея ли използва при малката ти изненада на Северния площад?
– Да.
Фарин вдигна вежди и прекара ръце през косата си. На слепоочията му се виждаха няколко бели кичура, но кожата му беше гладка, без бръчки. Пръстите му бяха окичени с няколко пръстена, повечето от които с големи скъпоценни камъни. Сония никога не беше виждала толкова големи скъпоценни камъни на ръката на обитател на копторите – но този човек не беше обикновен обитател.
– Избрала си лош момент да демонстрираш силите си, Сония – каза Фарин. – Сега магьосниците изгарят от желание да те намерят. Хайките им създават големи неудобства за нас, а обявената награда несъмнено създава големи неудобства за теб. Сега искаш ние да те скрием от тях. А няма ли да е много по-добре за нас да те издадем и да приберем наградата? Търсенето ще престане. И аз ще стана малко по-богат. Досадните магьосници ще се разкарат...
Сония отново погледна Сери.
– Или можем да сключим сделка.
Фарин сви рамене.
– Можем. Какво предлагаш в замяна?
– Баща ми казваше, че му дължите... – започна Сери.
Жълтите очи проблеснаха към Сери.
– Бащи ти изгуби всичко, което му дължахме, когато ни измами – отсече Фарин.
Сери наведе глава, после вирна брадичка и срещна погледа на крадеца.
– Баща ми ме е научил на много неща – започна той. – Сигурно ще мога...
Фарин изсумтя и махна с ръка.
– Може да си ни полезен някой ден, млади Серини, но засега ти нямаш връзките, които имаше баща ти, а ни молиш за голяма услуга. Знаеш ли, че наказанието за укриване на магьосник-отцепник от Гилдията е смърт? Няма нещо, което кралят да мрази повече от магьосник, който се прокрадва насам-натам и върши неща, които не са по негова заповед. – Погледът му се плъзна към Сония и той се усмихна лукаво. – Но твоята идея е интересна. Много ми харесва. – Той събра ръцете си. – За какво използва силите си след Прочистването?
– Накарах нещо да пламне.
Очите на Фарин проблеснаха.
– Наистина ли? А пробвала ли си нещо друго?
– Не.
– Защо не ми демонстрираш нещо сега?
Тя го погледна.
– Сега?
Той посочи една от книгите върху масата.
– Опитай се да я отместиш.
Сония погледна към Сири. Приятелят й леко кимна. Тя прехапа устни и си напомни, че от мига, в който се беше съгласила да потърси помощта на Крадците, се беше примирила, че ще използва магия. Трябваше да го приеме, независимо колко неудобно ще се почувства от това.
Фарин се облегна назад в креслото.
– Хайде.
Сония си пое дълбоко дъх, вторачи се в книгата и й повели да се помръдне.
Нищо не се случи.
Сония се намръщи и се върна в мислите си на Северния площад и при схватката й с Варил. И в двата случая беше разярена. Тя затвори очи и си помисли за магьосниците. Те бяха разбили живота й. Тяхна беше вината, че сега се продаваше на Крадците срещу защита. Почувствала нарастващ гняв, тя отвори очи и насочи възмущението си към книгата.
Разнесе се пращене и стаята беше озарена от лумване на светлина. Фарин отскочи назад с проклятие, докато пламъците обхващаха книгата. Той хвана чашата и трескаво изля съдържанието върху книгата, потушавайки огъня.
– Извинявайте – каза бързо Сония. – И предишния път не се получи това, което исках. Аз ще…
Фарин вдигна ръка, карайки я да млъкне и се ухили.
– Мисля, че притежаваш нещо, което си струва защитата ти, малка Сония.
10 суми – горчиво питие.